Мъфини - основна рецепта

Не познавам човек, който да не обича тези малки симпатични кексчета, с които може да изненадате вашите близки и приятели. Историята, която успях да открия може да прочете в тази страничка.
Приготвят се лесно и бързо, а и плънката към тях може да е всякаква - шоколад, плодове, ядки или стафиди, или въобще каквото имате вкъщи. Комбинациите са безброй. Нужно е само да развихрите своята фантазия!

Аз най-много ги обичам с парченца шоколад. А кои са вашите любими? Може да ми споделите в коментарите. :)
Както казах вече има голямо разнообразие от вкусове и украси и затова предлагам основната рецепта за направата им, а останалото го оставям на вашия вкус и фантазия. :)



Мъфини със стафиди
Необходими продукти:

2 яйца
150 мл прясно мляко
180 г захар
250 г брашно
2 ч.л. бакпулвер
щипка сол по желание
100 мл олио
ванилия
шоколад, стафиди, плодове и други по избор


Разбъркваме яйцата. Прибавяме към тях захарта, а след това и прясното мляко, което трябва да е топло. Така по-лесно ще се разтвори захарта.
Добавяме олиото, солта, ванилията. Разбъркваме добре.
Прибавяме бакпулвера към брашното и разбъркваме, за да се смесят добре. След това прибавяме брашното към яйчената смес на части, за да се получи гладко тесто.
Тук вече вие избирате какво да сложите към тестото - нарязан на по-ситни кубчета шоколад, какао, стафиди, някакви ядки и други.
Остана да разпределим тестото във форми за мъфини, които намасляваме и набрашняваме. Може да се използват и металните купички за крем карамел, с тях също става.
Разпределяме тестото, като пълним около 2/3 от формичките, тъй като мъфините се надуват доста.
Печем в предварително загрята фурна на 180 градуса за 12-15 минути, докато станат златисти.


Мъфини с парчеца шоколад

Сладкиш с ябълки и бисквити

Посрещам есента с един чудесен и изключително вкусен десерт, който се приготвя много лесно.
Навън е мрачно и хладно. Не се показват топлите слънчеви лъчи, а ако все пак ги има, то те греят някак тъжно, носталгично. И в този момент на размисли десертът е готов. Пухкав и жълт като есенни листа пандишпанен блат, сочни ябълки, бисквити. Из кухнята се носи аромат на канела.
Напук на мрачното време ние си хапваме вкусен сладкиш, придружен със следобедното (защо не и сутрешното) кафе.

Необходими продукти:
4 яйца
3 ябълки
1 пакетче обикновени бисквити ("Житен дар", "Роден край" и други подобни)
1 ч.ч захар
1/2 ч.ч олио
1 ч.ч брашно
2 ч.л бакпулвер
1/2 пакетче краве масло
1 ванилия
1 ч.л канела за аромат



Отделяме белтъците от жълтъците. Белтъците разбиваме на сняг с по-голямото количество захар, а жълтъците - с останалата част.
Смесваме разбитите белтъци и жълтъци. Към тях прибавяме олиото и ванилията.
Пресяваме брашното и към него прибавяме бакпулвера. След това ги добавяме към яйчената смес. Разбъркваме добре, за да се получи гладко тесто.
Обелваме и настъргваме ябълките на по-едро ренде. Изцеждаме ги от сока и към тях прибавяме канелата.
Намазваме с масло дъното и стените на тавичката, в която ще печем сладкиша. Маслото трябва да е със стайна температура.

Разтопяваме останалото количество масло.
На дъното на намаслената тава подреждаме бисквитите. Поливаме ги с разтопеното масло.
 Отгоре разпределяме настърганите ябълки на тънък слой.


Накрая изсипваме тестото и слагаме сладкиша да се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 30 минути.
 
След 10-15 минути печене може да покриете сладкиша с алуминиево фолио, за да не загори.
Проверяваме дали е изпечен с клечка за зъби или дървено шишче.
Изваждаме готовия сладкиш и го оставяме да изстине за кратко. След това го обръщаме върху подходящ поднос.

Крем пита "Наполеон"

Всички познаваме този десерт, който е комбинация от въздушно многолистно тесто, в чиито пластове се е скрил нежен ванилов крем.
Има много варианти за приготвянето на този десерт, но идеята е една - трябва да има много крем.
Историята (може да прочетете повече в тази страничка ) на този прочут десерт е много противоречива. Според едни източници името на десерта няма нищо общо с великия император, а според други е точно обратното. Важното е, че можем да се насладим на прекрасния вкус на този чудесен десерт.




Необходими продукти:
500 г бутер тесто

за крема:
3 яйца
70 г пшенично натурално нишесте
900 мл прясно мляко
захар на вкус
ванилия
30 г краве масло



Разрязваме бутер тестото на две равни части, които надупчваме по повърхността с вилица.
Печем ги в намаслена тава ( аз използвах тази, която е към фурната) в предварително загрята фурна на 200 градуса, докато станат златисти или за около 20-25 минути.
След като са готови, ги изваждаме от фурната и ги оставяме да изстинат.
Приготвяме крема, за който трябва да загреем млякото на котлона.
Отделяме белтъците от жълтъците на яйцата.
Разбъркваме жълтъците. Отделно разтваряме нишестето, според указанието на опаковката. Аз го разтворих със 100 мл вода и го прибавих към жълтъците.
Към прясното мляко прибавяме захарта. Количеството е на вкус - колкото искаме да ни е сладко, толкова и слагаме, но не трябва да прекаляваме, защото белтъците разбиваме на сняг с още малко захар (около 4 с.л.). 
Когато млякото кипне, добавяме сместа от жълтъци и нишесте. Кремът мигновено се сгъстява. Ароматизираме го с ванилия.Махаме го от котлона и го оставяме да изстине за кратко. След това прибавяме на няколко части разбитите на сняг белтъци. Разбъркваме добре и за финал добавяме малко масло за аромат.
Поставяме едната платка в подходящ поднос или чиния и я пълним с крема, с помощта на шприц. Тъй като е куха отвътре, това става много лесно. Намазваме я с крем и отгоре, а върху нея поставяме другата платка, която също пълним по същия начин. Може да завършим отново с крем или да украсим по подходящ начин.
Оставяме десертът да отлежи поне за 2 часа (може и повече, но аз бях нетърпелива да го опитам) и след това си хапваме сладко от него. :)




Разядка с печени чушки и сирене

В сезона на вкусните червени чушки има безброй варианти, с които може да обогатим менюто си. Най-голямо разнообразие има при салатите и предястията. Следващата рецептата може да мине и за двете.


Необходими продукти:
5-6 печени червени чушки
200 г сирене
сол на вкус
няколко листенца босилек (или сушен)
олио или зехтин
скилидки чесън по желание


Нарязваме печените чушки на много ситни кубченца. В загрят тиган, в който сме сложили олио или зехтин, запържваме леко печените чушки за няколко минути. Сваляме ги от котлона, оставяме ги да изстинат за кратко и към тях натрошаваме сиренето.
Овкусяваме с малко сол, ситно нарязан босилек и скилидка чесън по желание. Разбъркваме добре и сервираме.
Може да намажем разядката върху печени филийки или да поднесем като салата.

Моят вариант на "Имам баялдъ"



В края на лятото трябва да се възползваме максимално от всички вкусни зеленчуци.
Така направих и аз. Затова следващата рецепта ще е много пъстра и ще има дъх на лято и лека нотка на есен. Това ястие се съчетава невероятно с питката, която успях да направя.
Легендата гласи, че един висш духовен сановник (имам) припаднал от възхищение, когато вкусил за първи път гозбата.
Като всяка популярна рецепта и тази има много варианти. Тъй като не знам коя е оригиналната рецепта, съчетах това, което ми хрумна. Задължително плънката трябва да е от зеленчуци, а сега ги има в изобилие. Резултатът е вкусно ястие, което се приготвя бързо и лесно, не е като правене на питка :).

Необходими продукти:
5 патладжана
3 глави лук
5-6 печени чушки (зелени и червени)
2 скилидки чесън
4 домата
150 г сирене
сол на вкус
щипка захар
10-12 листа босилек (или 1-2 ч.л сушен)
няколко стръка магданоз







Издълбаваме патладжаните, като първо обелваме тази част, която ще махнем. Запазваме вътрешността и не я изхвърляме. Посоляваме и оставяме, за да се отдели горчивия сок от тях за 10-15 минути. След това в намаслена тава ги подреждаме, заедно с парченцата, които сме издълбали и ги поливаме с няколко струйки олио или зехтин, за да не изсъхнат при печенето. Печем ги в предварително загрята фурна на 200 градуса за около 20 минути, докато омекнат.
Нарязваме лука на полумесеци и го запържваме.
Обелваме чушките и ги нарязваме на кубчета.
Обелваме и пасираме доматите.
След като лука се е запържил и е омекнал прибавяме половината количество от доматите (с останалото ще направим сос), нарязаните чушки и нарязаните на ситно скилидки чесън. Посоляваме и прибавяме щипка захар. Оставяме да покъкри 5-6 минути и сваляме от котлона.
Към плънката прибавяме натрошеното сирене и нарязани на ситно босилек и магданоз. Разбъркваме добре. Може да прибавим и изпечената вътрешност от патладжана, но аз я оставих в тавичката при соса.
И за да не останат нашите патладжани на сухо, без сос, приготвяме такъв.
Останалото количество от пасираните домати ги изсипваме в подходящ съд и ги оставяме да покъкрят за около 10 минути. Може да се добави и малко мазнина. Посоляваме на вкус и отново подправяме с босилек.
Пълним изпечените патладжани с плънката. Изсипваме в тавичката и доматите. Допичаме ястието за още 15 минути. Аз покрих с алуминиево фолио, за да не изсъхне плънката при печенето и за да остане сочна.

Питка за начинаещи

Време е да публикувам рецепта за питка и въобще за правене на тесто, от което може да се приготвят пици, малки питки и каквото още ви хрумне.
Повечето кулинари с опит знаят как се прави питка, научили са много тънкости, имали са най-вероятно и своите провали (без които не може), но за начинаещите като мен, месенето на тесто и правенето на питка си е доста сериозна и нелесна работа.
В Интернет съм срещала доста рецепти, в които обяснението за начина на приготвяне на това страхотно изделие се свеждат предимно до "омесваме меко тесто и печем". Е, това си е хубаво обяснение като за мама, обаче за мен не е достатъчно. От нея съм научила много тънкости и многократно ми е показвала как се случват нещата - от процеса на месенето до изваждането на готовата питка. Ето какво съм научила:


Необходими продукти:

  • 200 мл прясно мляко
  • 200 мл вода
  • 1 кубче мая (42 г)
  • 1 ч.л. сол
  • 1 с.л. захар
  • 2 с.л. олио
  • 1 яйце + 1 жълтък за намазване
  • брашно за омесване на меко тесто - около 700-800 г
  • сусам, маково семе по желание

Разбиваме яйцето.
Затопляме леко млякото (не трябва да е горещо, а топло).
В купа разтваряме маята с водата. Прибавяме сол, захар, олио.
Към маята добавяме млякото и яйцето. Разбъркваме добре. Маята трябва да се е разтворила напълно, също така и захарта.
В по-голям съд (на мен ми е най-удобно на меся в тава) пресяваме брашното - това е много важно, за да може да се наслои с въздух, за да няма бучици, а и за да стане питката пухкава.

Пристъпваме към месенето. В същия този съд може да се направи кладенче, в което да изсипем течната смес, която забъркахме преди малко. Друг лесен вариант е в по-дълбока купа да изсипем течността и към нея постепенно да прибавяме от брашното, като разбъркваме. Накрая трябва да се получи лепкаво тестото, което след това прехвърляме в тава (или на плота), в която трябва да има доста брашно, за да омесим тестото.
Този път омесих питката, като направих кладенче в брашното. За мен този вариант е малко по-труден, поради причината, че има опасност в тестото да сложим повече брашно, а тогава питката ще стане по-твърда и сбита, след като се опече. Тук тънкостта е да се загребва малко по малко от брашното, докато течността се превърне в лепкаво тесто. И започва голямото месене.
Трябва да се стремим да оформим тестото като топка, да не е лепкаво и трябва да внимаваме да не го премесим. По какво се познава, че тестото е омесено добре? По повърхността му трябва да видите много малки мехурчета, а също така то трябва да е и мекичко. 

Омесеното тесто го оставяме да втаса на стайна температура. Това отнема различен период от време, в зависимост от температурата на помещението. Когато е по-топло, втасва много по-бързо - за около половин час, а когато е по-студено - за около час или час и половина. Набрашняваме малко повърхността му, за да не хваща кора и го покриваме с фолио за свежо съхранение, може и с найлонов плик.
Ще познаете, че тестото е втасало, като видите, че е удвоило обема си и е станало много меко и въздушно. Тук пък идва и момента, в който тестото не трябва да превтаса, ако е запълнило много съда, ако почти е излязло извън него, значи сме го оставили доста време.
От втасалото тесто оформяме питката. Може от него да си направите пица, някакви мекички или въобще всякакви тестени изделия, които се правят с универсално тесто. В нашия случай правим питка. :)

Покриваме плота или масата с фолио за свежо съхранение (или както се казва опаковъчно фолио). Така след това ще е чисто и няма да губим време. Намасляваме повърхността с олио, върху която ще разточваме вече втасалото тесто. Много е важно да си намажем и ръцете с мазнина, за да не ни залепва тестото по пръстите. Може да си помогнем и с точилка, която също съвсем лекичко намасляваме с олио. И така разточваме тестото на по-дебела кора с форма на правоъгъник, която може да намажем с разтопено масло, за по-добър вкус или отново с олио.
Завиваме кората на руло.

Намасляваме тавата, в която ще печем (моята е с диаметър 28 см). Разпределяме олиото много хубаво, по дъното, по стените, за да няма опасност питката да залепне и да я извадим много трудно.
Нарязваме рулото на по-дебели парченца (около 3-4 см) и ги подреждаме едно до друго в тавата. Не трябва да са много плътно разположени, за да може да има място да бухнат при второто втасване.

Оставяме вече оформената питка да втасва за втори път, докато се надигне и удвои обема си. Докато питката втасва, включваме фурната на 180 градуса, за да загрее.
Втасалата питка намазваме с разбит жълтък. Поръсваме я със сусам и маково семе.

Време е за печене.
Печем питката на 180 градуса за 45-50 минути (при мен бяха 45). Когато се зачерви или стане златиста (след 10-15 минути), я покриваме с алуминиево фолио, за да не изгори.Допичаме я и я наблюдаваме от време на време.
Питката е изпечена. Изваждаме я от фурната и я оставяме за 3-4 минути да изстине малко, за да може да я извадим от тавата. Не трябва да я оставяме там, докато я сервираме, защото тестото ще се подмокри и целият този труд ще отиде на вятъра.
Изваждаме я от тавата, може да си помогнем с нож, за да я освободим покрай стените, ако е залепнала леко. Веднага я поставяме върху решетка, върху която сме сложили кухненска хартия или пък хартия за печене. Не я оставяйте в чиния или поднос веднага. Трябва първо да изстине хубаво.


Всеки кулинар има своите методи за правене на питки, който е почерпил от дългия си опит. Така че след доста опити, започва да се проявава и усета - дали да месим още тестото, дали да сложим още брашно, как и колко да печем.