Мекиците на баба

Събота или неделя сутрин е. Слънцето е показало първите си лъчи, а тракането на чинии и купи е най-приятният звук за събуждане, защото знаеш, че някой е станал рано, за да приготви закуска. Имайки предвид, че обикновено сутрините ти започват само с чаша кафе (в най-добрия случай) или набързо намазана филийка с нещо си, а в повечето случаи нямаш време за закускa и затова притичваш до най-близката баничарница за нещо мазничко и незасищaщо (а само отбиващо номер да мине за закуска), няма как да не се надигнеш бързо от леглото, дори и да е рано. А когато разбереш и каква ще е закуската -  любимите ти мекици по рецепта на баба, тогава нямаш търпение да излезе първата от тигана и да я лапнеш веднага.
Гарнирани със сирене или домашно сладко, домашните мекици на баба са най-вкусните мекици, дори и да са приготвени от мама. :)
Само няколко простички продукта се съчетават в една от най-любимите домашни закуски.
Смятам, че в повечето домове мекиците са на почит. Но и повечето хора (а и тези, които се продават по баничарниците) ги приготвят с хлебно тесто. Не бих отказала хапването и на този вариант, но тези на баба са по-различни и за мен са по-вкусни.


Мекиците на баба

Необходими са ви единствено следните продукти:

400 г кисело мляко
1 ч.л. лимонтузу
1 ч.л. сода бикарбонат
брашно за средно меко тесто - около 600-700 г
щипка сол
олио за пържене


В купа смесваме киселото мляко заедно с малко лимонтузу, за да може содата да шупне по-добре и да се загаси в млякото. 
Добавяме и содата към млякото и когато шупне, посоляваме с щипка сол на вкус. Разбъркваме добре.
Правим си едно кладенче в брашното и замесваме тестото.
То трябва да е еластично и меко, но не прекалено меко, затова съм посочила, че трябва е средно меко. Ако тестото е прекалено меко, има опасност мекиците да не се надуват, докато ги пържите.
Разделяме тестото на малки топки и ги оставяме да починат за около 20 минути.
Тестото няма да втасва, защото в него има сода, но винаги, когато месите тесто, е задължително то да се остави да си почине за няколко минути.
Разтегляме всяко топче тесто, така че да се получи мекичка, която пържим в загрята мазнина. Препоръчително е да си намазвате предварително ръцете с малко олио, за да не залепва тестото по пръстите.
Желателно е също така мазнината да е повече, защото когато е по-малко, то по-бързо прегаря и мекиците не се изпържват добре. Няма как да изпържите вкусни мекици в тефлонов тиган с 2 супени лъжици олио само в него. А също е желателно пърженето да не е на много слаб котлон, защото тогава пък тестото поема много от мазнината, защото се пържи по-бавно.
Когато станат приятни на цвят, се изваждат в съд, по желание покрит с кухненска хартия, за да попие излишната мазнина.
Гарнираме мекиците на баба с любимото си сладко. Ако е хубаво времето и имате възможност, се наслаждавате на прохладната слънчева сутрин навън, както и на ароматното си сутрешно кафе в компанията на една любима закуска от детството. :)

Мекиците на баба

Ориз "Басмати" със зеленчуци и първото ми интервю

На пръв поглед най-обикновен ориз със зеленчуци. Но това е само на пръв поглед. При първото опитване се влюбваш във вкуса на самия вид ориз и постепенно той замества традиционния бисерен ориз при приготвянето на гарнитура за печенето месо, кебап или просто като леко основно ястие. В комбинация и със зеленчуци, се превръща в апетитно лятно ястие. :)
Този сорт ориз е дългозърнест, с много богато съдържание на нишесте и затова му е необходима малко повече течност при приготвяне. Освен това, друг интересен факт, който намерих в Интернет е, че думата "басмати" в превод от хинди означава ароматен. И наистина е така. :)

Необходими продукти:

1 малка глава лук
1 морков
300 г гъби
1 малка тиквичка
1 кафена чашка ориз "Басмати" (около 150 г)
3 ч.ч. вода или домашен бульон
1 ч.л. куркума
сол и черен пипер на вкус
5-6 с.л. олио
няколко стръка копър
настъргана лимонова кора



Първо загряваме олиото в съда. То трябва да покрива дъното на съда. Не съм измервала с точност колко е мазнината, ориентировъчно съм дала тази пропорция. Но оризът е продукт, който обича мазнината. Ако тя е много малко, тогава ще имаме сух и сбит ориз. Това важи за всякакъв ориз, който приготвяте.
Запържваме първо гъбите - предварително добре измити, обелени (евентуално) и нарязани на филийки. Когато се позапържат, добавяме нарязаният на ситно лук, нарязаните на кубчета морков и тиквичка. Когато зеленчуците омекнат леко, добавяме ориза, който преди това сме измили много добре, така че да падне част от излишното нишесте в него. Запържваме го за кратко и него.
Овкусяваме с куркума, сол и черен пипер. Наливаме водата и настъргваме кората на половин лимон, която придава неповторима свежест на иначе обикновения ориз. :)
Похлупваме съда с капак и оставяме ориза да се сготви, докато омекне.
Проверявайте го от време на време. Ако водата се е изпарила, налейте още малко.
Накрая, когато оризът е напълно готов, поръсваме със ситно нарязан копър.

Ориз Басмати със зеленчуци

Ще завърша тази публикация с една много приятна за мен емоция. Най-после и аз мога да се похваля с първата си изява в кулинарно списание, в което гостувам с две избрани рецепти от блога. 
Благодаря на списание "Рецепти за здраве" за поканата и отзивчивото отношение. За мен беше удоволствие и много емоционален момент, тъй като това е първата ми медийна изява. Броят от днес е вече на пазара. :)