Коледни меденки 2017

В последния ден за тази година предвидих да ви покажа част от украсените меденки, които приготвих за Коледа тази година. 
Рецептата за тези меденки вече я има в блога и затова няма да я добавям отново. Може да я разгледате тук: Меденки с орехов пълнеж.
Тази година реших да не ги слепвам с пълнеж, както е стандартната рецепта, защото ги украсих с фондан и фонданови картинки, поръчани онлайн от "Сладката къща"

Коледни меденки 2017

Към тестото добавих коледните аромати - канела, джинджифил и малко кардамон. След като престоят няколко дни - около 3-4, омекват, въпреки че нямат пълнеж. За да са по-меки и ронливи, не трябва да се препичат, а да се извадят от фурната при златист цвят.
Меденките свършиха много бързо и бяха красиви, въпреки че украсяването става също много бързо. 
Те са един много лесен и интересен вариант за забързани домакини, но любители на сладките изкушения. 
Картинките изрязах с помощта на ножица и залепих към много тънко разточения фондан с помощта на навлажнена с малко вода четка. 
И ето ги опаковани, готови да отпътуват. :)

Коледни меденки 2017

И тъй като е последният ден на годината е време и за равносметка по блогърски. 
Нови 20 рецепти показах през 2017-та година. Най-популярната от тях за тази година е рецептата за Козунак, която се надявам, че е била полезна за много от вас през изминалите празници, а ще е полезна и за бъдещите. :)
Натрупах много рецепти в архивите, които предстои да ви покажа в идните дни от новата година.

Коледни меденки 2017

Наред с публикациите, участвах в еднодневен курс за приготвяне на суши, за който така и не отделих достатъчно време и внимание, за да покажа снимки и да разкажа за него в блога. Но пък другият курс - шоколадовата приказка на шеф Ради Стамболов, беше разказана и споделена с вас, за да се насладите и вие на неговия професионализъм и на вдъхновяващите кадри. Неслучайно точно тази публикация е на второ място по популярност за тази отминаваща година. 
И не на последно място през есента получих покана за участие в кампанията "Открито за диабета", която приех с голям ентусиазъм и отдаденост. 

И за финал нека това, което си пожелаем да ни се сбъдне през новата година. Вкусно посрещане на новата 2018-та година, приятели! :) 
Благодаря на всички вас, които се вдъхновяват от рецептите, четат публикациите ми или просто харесват по някой пост във фейсбук страницата на блога ми. 
Ще се "видим" догодина!
А сега отивам да завърша финалните щрихи на тортата. :)

Коледни меденки 2017


Маслени сладки с локум и орехи

Тази година не съм много активна в даването на идеи преди празниците, оставила съм всичко за последния момент. И ако има такива сред вас, които също като мен събират само идеи и са оставили направата на коледните сладки за последния момент, съм сигурна, че тези топящи се сладки с масло ще са най-правилният избор за вас. 


Не е необходимо да ги приготвяте няколко дни по-рано, за да може да омекнат, както е с меденките или други сладки, например. Последните години правенето на коледни сладки се засили много. Вече просто едни меденки не са достатъчни да заситят глада ни за изобилие и разнообразие и затова ви предлагам още една интересна рецепта за сладки, която е ретро, от старите тефтери. Сдобих се с нея с много усилия, но чакането си заслужаваше. Благодарности към моя колега Жоро, който намери рецептата и ми я сподели. Аз пък реших да я споделя с вас, защото такива сполучливи рецепти, трябва да добиват повече популярност. :)


За сладките единственото по-нетипично нещо, което ви е необходимо, са хартиените формички, които вече се намират в много вериги, магазини за домашни потреби, магазини с всякакви джунджурии. Единствено ви съветвам да си купите по възможност бели или едноцветни, защото няколко пъти вече се изкушавам да си купя цветни с интересни мотиви и резултатът накрая е апликации по тестото на сладките или мъфините, което не е добре, защото не сме сигурни с какви бои са направени въпросните формички.
Рецептата е много лесна за изпълнение. 
В оригинал рецептата за сладките се казва "Ася", не знам откъде идва името, вероятно от дамата, която е измайсторила сладките. Реших да го променя, за да е по-говорящо за вас. 
Също така в оригиналната рецепта, сладките се приготвят със сладко по избор. Разбира се, тук може да се използват всякакви домашни сладка - ягодово, с боровинки и други. Но реших, че комбинацията с локум също е класика, затова използвах именно него.


Необходими продукти за "Маслени сладки с локум и ядки"
или сладки "Ася"

за 40 броя

1 пакетче масло - 125 г
1 ч.ч брашно - около 180-200 г
1 ч.ч. пудра захар - около 180-200 г
2 яйца
ванилия
щипка сол
локум или сладко по избор
орехи или други ядки по избор

хартиени тарталети и пош

Маслото трябва да е меко, за да може да се работи по-лесно с него. 
Разбиваме го за кратко заедно със захарта. Ароматизираме сместа с ванилия. Подправяме с щипка сол. 
Добавяме яйцата. Разбъркваме отново, за да се получи гладко тесто.
На няколко части добавяме брашното и разбъркваме отново. 
Разпределяме тестото във формичките с помощта на пош, шприц или с чаена лъжичка.
Локумът се нарязва на малки кубчета. 
Върху всяка сладка слагаме парченца локум и орехче, може да използвате лешници или бадеми, защо не.

Печем сладките в предварително загрята фурна на 180 градуса за 10 минути, докато леко порозовеят краищата им. 
В сладките не се слага никакъв набухвател като бакпулвер, например. Също така тестото е гъсто, но не се измесва допълнително, така че да се получи топка. Затова се разпределя с пош или лъжичка. Докато се пекат се разливат във формичката, което е нормално, защото тестото е много меко.


За сладките използвайте качествено масло. Цената му вече е по-висока, но ако искаме добър резултат и вкус, цената си струва.
Сладките се получават мекички и ронливи. Вярно, не са типичните коледни сладки със зимни аромати, но се приготвят толкова лесно и са толкова вкусни, че заслужават да бъдат уважени за празниците. :)  

Весело приготовление за коледните празници, приятели! :)


Сладкиш с круша и джинджифил

Докато обмислях какъв да е сладкишът за уикенда, си представях мрачно време навън, топло одеяло, книжка в ръка и ароматен чай. 
На цялата тази идилия й трябва и нещо сладко, което да допълни есенната картина, ухаеща вече и на зима, и на коледни празници (съвсем скоро ще дойдат и те). 
А какво е есента без сезонните плодове - ябълки и круши, и без любимите аромати канела, кардамон, джинджифил...
За рецептата ви препоръчвам да си купите смлян джинджифил, т.е. подправката в прахообразно състояние от някое специализирано магазинче за подправки, защото някак ароматът на подправките и тяхното качество е много по-различно, от тези, закупени от големите вериги или кварталния хранителен магазин. 
Крушите си подхождат много с тази подправка, а в допълнение, поднесен и с карамелен сос, сладкишът добива един по-различен и празничен вид. 
Приготвя се бързо и лесно! Насладете му се!


Сладкиш с круша и джинджифил



Необходими продукти:

4 яйца
180 г захар
100 мл прясно мляко
100 г краве масло - разтопено
1/4 ч.л. джинджифил на прах
ванилия
200 г брашно  + 2 ч.л. бакпулвер
50 г лешници
50 г орехи
1 круша
20 г филирани бадеми за поръсване

карамелен сос:
5 с.л. захар до получаване на светъл карамел
50 мл сметана
20 г краве масло
щипка сол

С помощта на миксер разбиваме яйцата заедно със захарта, докато станат пухкави и удвоят обема си. 
Затопляме за кратко прясното мляко. Не трябва да е горещо, а топло.
Прибавяме прясното мляко, както и разтопеното предварително краве масло. 
Разбиваме отново за кратко. 
Ароматизираме с ванилия и джинджифил.
Пресяваме брашното заедно с бакпулвера.  Добавяме го на части към течните съставки и разбъкрваме, така че да няма бучки в тестото. 
Накрая добавяме смлените орехи и лешници. Може да използвате само орехи или друг вид ядки - бадеми, също биха подхождали.
Разпределяме тестото в тавичка, покрита с хартия за печене. 
Отгоре подреждаме нарязаната на ивички круша. Преди това сме я обелили и почистили от семките.
Поръсваме с филирани бадеми по желание и печем за около 30 минути в предварително загрята фурна на 180 до 200 градуса. 
Приготвяме и карамеления сос, като карамелизираме захарта. След това добавяме малка бучка масло и наливаме течната сметана. Разбъркваме много добре, докато се получи гладък сос.

Сладкиш с круша и джинджифил

Охладеният вече сладкиш, поднасяме с карамеления сос.

Здравословна пица от лимец

Днес (14/11) е Световният ден за борба с диабета. По този повод рецептата за "Пица от лимец с пилешко и моцарела"  ще е подходяща за хора, диагностицирани с диабет, но и за тези, които са привърженици на здравословното хранене.
Преди няколко седмици получих покана за участие в кампанията "Открито за диабета", за която трябваше да изготвя рецепта, при това здравословна и подходяща за хора с диабет. 
Разбира се, не се замислих и за секунда дали да приема поканата и започнах да мисля каква да е рецептата. Прочетох доста по темата кои храни са позволени и напълно изключени от менюто на хора, които трябва да спазват определен режим и правила при хранене. 
Достигнах до извода, че ако всеки неподходящ продукт в дадена рецепта бъде заменен с подходящ такъв, това, което  обикновено ядем без да се замисляме, може да се превърне в здравословно и полезно за всички нас, независимо дали носим тази болест без дори да знаем или сме диагностицирани с нея. Повече такива рецепти може да служат и като превенция, защото всички знаем, че бялата захар и брашно не са от най-добрите приятели на нашето здраве. 
Заменяйки ги, обаче, може да постигнем поне малък баланс и може да направим първата крачка към един по-полезен за нас начин на живот. Разбира се, спортът също е важна част от тази крачка. Не случайно, предполагам, Ивет Лалова е посланик на кампанията тази година.
И така стигаме до моето позрение. Всеки обича пица! И дори тя може да бъде полезна и вкусна. В тази, която ви предлагам, бялото брашно е заменено с такова от лимец, колбасът - с обикновено пилешко (да, тази седмица отново бе отворена темата за качеството на месото и другите продукти, които купуваме и изводът е, че не останаха качествени продукти вече), а останалите продукти са типични за една пица. 
Организаторите на кампанията "Открито за диабета" са се консултирали и с диетолог за пропорциите и съставките във всички рецепти, които са разработени от кулинарни блогъри - любители, като мен. 



Необходими продукти:
360 г брашно от лимец
250 мл топла вода
1/2 кубче мая
10 г сол
10 г захар - обикновена бяла или кокосова  
2 с.л. зехтин

за плънката:  
125 г моцарела  
350 г  пилешко филе  
черен пипер и сол на вкус  
1 с.л. зехтин  
1 червена чушка  
1 глава червен лук   

за соса:  
400 г пасирани домати  
скилидка чесън      

Първо замесваме тестото за пицата.  
Разтваряме маята в топла вода. Добавяме солта и захарта. 
Тъй като кокосовата захар е с нисък гликемичен индекс е по-подходяща за хората, които имат диабет.  Може да я откриете в био магазините или в различни онлайн магазини, предлагащи здравословни и био продукти.   
Към течността наливаме и зехтина.  
Следващата стъпка е да замесим меко тесто, което оставяме да втаса, като го покриваме с прозрачно фолио.  
Приготвяме соса като чесънът се наситнява и се добавя към пасираните домати. Готвим на слаб огън, докато соса се сгъсти. Подправяме с щипка сол, дърпаме го от огъня и го оставяме да се охлади.
Пилешкото филе овкусяваме с щипка сол и черен пипер. Намазваме го с 1 с.л. зехтин и го запичаме на тиган от двете страни до златисто. Когато се охлади, го нарязваме на филийки.
Нарязваме лука на шайби, чушките на кръгчета, както и моцарелата.
Втасалото тесто разделяме на две части, всяка от които разстиламе в кръг.
Прехвърляме блатовете в тави, покрити с хартия за печене. Оставаме ги отново да втасат за кратко.
Намазваме всеки блат с малко от доматения сос, поръсваме с риган и подреждаме пилешко месо, лук, чушка, както и моцарелата. 
Тъй като сосът е повече като количество, останалия може да използвате за друга рецепта.
Печем пиците за 20 минути в предварително загрята фурна на 180 до 200 градуса.

Благодаря много на организаторите за поканата! Надявам се, че с рецептата ще помогнем на много от вас, които се опитват да консумират домашна храна и да са в търсене на повече подобни идеи.

Покана за събитието "Открито за диабета"

Здравейте, приятели и читатели на блога!  
Дойде ред за нова публикация в блога, която този път ще е малко по-различна. 
Искам да ви поканя на едно интересно и полезно събитие на 11 ноември (събота) в The Mall в София. То е част от образователната кампания „Открито за диабета“, която се организира за шеста поредна година от пациентски организации с подкрепата на фармацевтичната компания Sanofi. Нейната цел  е превенция, ранно диагностициране и правилно лечение на диабета. У нас с диабет живеят около 500 000 българи, като половината не знаят дори, че са болни. Затова тази година „Открито за диабета“ стартира с поредица от безплатни измервания на кръвна захар и гликиран хемоглобин в 11 градове в България.  Посланик на кампанията е Ивет Лалова, като участие ще вземат и други кулинарни блогъри като мен, чиято задачата е всеки един от нас да разработим рецепта, подходяща за диабетици.  
На предстоящото събитие основен фокус ще е балансираното хранене и нуждата от достатъчна физическа активност за превенция от диабета, както и оказване на подкрепа към хората с диабет. Всеки от вас ще получи и безплатна картичка с рецепта, подходяща за хора с диабет, а една от рецептите на тези картички е разработена от моя милост. По пицата ще ме познаете, стига други кулинари да не са избрали да приготвят подобна.  Благодаря на организаторите за поканата! 
Заповядайте на събитието, защото ще е полезно за всички нас, а и не на последно място ще намерите вкусни и здравословни идеи, с които да обогатите менюто си!  



Очаквайте рецептата и в блога на 14 ноември, когато е денят за борба с диабета.

Мини чийзкейк "Орео" с боровинки

От няколко седмици започвам писането на тази публикация и не мога да успея да я завърша навреме, така че да се насладите на рецептата и разбира се на красивите снимки, които са дело на един любител на фотографията. С голям ентусиазъм и доза лудост, без която нито една снимка няма да е вкусна, прие предизвикателството да снима храна. 
Смятам, че ще оцените майсторските кадри и се надявам скоро фотосесията на храна да има продължение. :)
Вдъхновена от любимия ми Pinterest с много желание приготвих тези симпатични малки чийзкейкчета. За основа използвах любимите, предполагам на повечето от вас, бисквитки Орео. Това прави рецептата още по-лесна и бърза за приготвяне, тъй като те успешно заместват бисквитената основа и не се налага да натрошаваме бисквити, да ги смесваме с масло и да запичаме готовата основа.

Чийзкейк Орео с боровинково сладко

Любим ми е печеният събрат на чийзкейка и за мен това е истински чийзкейк. 
Всички останали "сурови" варианти с добавка от бита сметана и бисквитен блат за мен е по-скоро торта с крем сирене, отколкото чийзкейк. Но това си е лично мое виждане. Важното е да ни е вкусно и да се наслаждаваме на малките неща в живота - малки къпкейкчета, мъфинчета, чийзкейкчета и тортички. Разбира се и не само това... Има поне още милион причини, които ни носят щастие и наслада в житейски план. :–)
И сега към рецептата:

Необходими продукти:

за 6 броя

1 опаковка бисквити "Орео"
2 опаковки крем сирене "Филаделфия"
200 г заквасена сметана
1 яйце
1 непълна ч.ч. захар - на вкус
сладко от боровинки
масло за намазване на формичките
ванилия и лимонова кора за свежест

Приготвяме си формите, в които ще печем тези малки чийзкейкчета. Препоръчвам да са малки шоли от типа за крем карамел или както е в моя случай - формички за еднократна употреба.
Намазваме формичките с краве масло и поставяме на дъното на всяка по една бисквитка.
В случая съм използвала "Оreo Thin", но може рецептата да се приготви и със стандартните бисквитки.
Приготвяме крема като смесваме крем сиренето, заквасената сметана и захарта. Разбъркваме с телена бъркалка, дори не е необходимо използването на миксер. Към сместа добавяме настъргана лимонова кора и ванилия. 

Чийзкейк Орео с боровинково сладко

Накрая добавяме и яйцето. Разбъркваме, за да се получи гладка смес.
Разпределяме сместа във формичките. Във всяка слагаме по една чаена лъжичка сладко от боровинки - може да използвате и друго любимо. 
С помощта на дървено шишче правим шарки, като смесваме боровинкото сладко с малко от крема. 
Печем на водна баня за около 25-30 минути. Фурната е предварително загрята на 180 градуса.
Когато са готови, ги изваждаме от фурната, оставяме ги да изстинат и едва тогава ги изваждаме от формичките. 
Да са ви сладки и неповторими предстоящите есенни дни! :)

Чийзкейк Орео с боровинково сладко

Благородно "Да помогнем на Галимир"

Здравейте, приятели и читатели на моя блог! :)
Рядко си позволявам в блога да пиша за неща, които са ме докоснали, развълнували, разплакали, разгневили, вдъхновили... Рядко споделям с вас за мои преживявания, освен, ако не са в сферата на кулинарията и не са свързани с рецепти. 
Но днес е различно!
Днес е 6-ти септември! На днешния ден сме извоювали своето териториално съединение и сме доказали на света, че заедно може да постигнем много повече! 
Много повече от това да се убиваме като мравки по пътищата на нашата красива родина, много повече от това да гледаме как някой бива бит посред бял ден, а ние стоим мълчаливо отстрани, много повече от това да учим децата си на агресия, вместо на правилно насочване на техния интелект и енергия...
За някои от вас, може би, днес е просто един ден от седмицата, за който знаете, че е празник и че няма да ходите на работа, планували сте пътуване или мързелуване и това ви е достатъчно. 
Може и да не знаете какви събития точно са се случили на днешни ден, но е необходимо да се замислим поне за няколко минути над това защо "Съединението прави силата". 
 Вярвам, че на всеки се е случвало в една или друга степен да приема, това, което има за даденост. Да не го оценява, докато не настъпи определен момент в живота му, в който е необходимо да се бори, да вярва и да е търпелив. 
Галимир е младо и усмихнато момче, което преминава през такова житейско препятствие, в което му е необходима подкрепата на цялото ни общество.
С общи усилия може да му помогнем за събиране на средствата, които са му необходими за лечение в Турция.
Вярвам, че когато сме единни и влагаме енергията си в правилна посока, в нещо благородно,  ставаме по-добри, по-удовлетворени от себе си, че сме подали на някого ръка. 


Може да помогнете на Галимир чрез превод по неговата сметка или чрез PayPal:

Дарителска сметка на Галимир Георгиев

IBAN: BG63PRCB92301048874810
BIC: PRCBBGSF
PayPall: g.georgiev939@abv.bg 

Докато разглеждате, например, потока от клюки и новини във фейсбук, пиейки сутрешното си кафе, може да споделите неговата страница:Да помогнем на Галимир.



На 9-ти и 10-ти септември на събитието "Аз събуждам България" е организиран и търг, чиито средства, ще бъдат преведени в полза на каузата Да помогнем на Галимир.
Началото на това мащабно събитие е от 9:30 в Южен парк в София. Повече информация за събитието, може да намерите в официалната страница на проекта: Аз събуждам България. 
Отидете и благородно в полза на Галимир дарете!

И не на последно място ви предлагам и  идеята за организиране на благотворителен базар в офиса, което е не по-малко благородна! 
Питали ли сте се колко часа стоите зад компютъра в офиса, взирайки се в монитора?
Ако отделите половин час от работното си време за цялата работно седмица, може да помогнете на някой, който има нужда от средства, било то за лечение, било то за дрехи или храна.
Повечето от вас, може би, вкъщи имат книги, които няма да прочетат повторно, може всеки да вземе по една такава книга, да я остави с цел благотворителност, а друг колега, например, да си я купи, като средствата, които се съберат, разбира се, са предназначени за благотворителност. 
Така направихме и ние. 
Повечето колеги донесоха ненужни книги, някои от тях отидоха при други притежатели и така събрахме една неочаквано за мен сума, която след това преведохме по сметката на Галимир.


Моя милост се включи с приготвени домашни малки мъфини. 
Ако тази идея, допада и на вас, организирайте си подобни базари и на работното място, а средствата може да дарите на посочената по-горе сметка.


Силно вярвам в нашето обединение около подобни каузи, човешки, сърдечни, стоплящи душата ни и откъсващи ни от рутината и безразличието.

Ако си прочел края на моята дълга публикация, си разбрал посланието ми, замислил си се поне малко и си осъзнал, че заедно може да си бъдем полезни един на друг. Не е необходимо да е Коледа, за да стават чудеса, не е необходимо и да е Великден, за да повярваш в доброто.
Нужна е само една искра, за да запалим пожара на промяната и за да си помагаме в трудните моменти!

Миди с ориз а ла чичо Ташо

През топлите летни дни ни се отваря повече апетита към морски деликатеси и рибни специалитети.
Най-вкусните миди и най-вкусният сафрид съм яла, приготвени от чичо Ташо и не просто приготвени, но и лично събрани/уловени от него.
Вкусът е уникален и неповторим, а да не говорим за изживяването да си заобиколен от безкрайното море и да сортираш уловените мидички на някой огромен камък, заливан от пълзящите вълни.
Но само със събирането на тези черни диаманти работата ни не приключва дотук.
Научих много полезни съвети и видях как се почистват след това, измиват старателно и накрая как се приготвят на момента, като само преди час са били на дъното на морето закътани между подводните камъни.
Ароматът на море е много по-наситен, както и вкусът им. И няма нищо по-вкусно от това да си ги хапваш с ръка, с помощта на някоя голяма черупка и да сърбаш ароматния сос, с който са oвкусили ориза.
Използването на вилица при яденето на миди с ориз е излишно. И да не говорим, че е цял ритуал, затова му се насладете, като включите единствено двете си ръце. :)



Миди с ориз



Необходими продукти:

600-700  г черноморски миди с черупки
1 ч.ч. бисерен ориз
4 ч.ч. вода или бульон от сварените миди
1 глава лук
1 морков
5-6 с.л. олио - оризът обича мазнината
1/2 връзка девисил
черен пипер и сол на вкус
1-2 домата
1 ч.л. червен пипер по желание

Съвет:
За тази рецепта е препоръчително да имате приготвен бульон от сварени вече миди. За целта купете малко по-голямо количество миди - едните пригответе натюр, т.е. задушени с малко вода или вино, а може и бира и ги подправете с девисил, мащерка, може и скилидка-две чесън. След около 6-7 минути готвене под капак са готови, а течността от варенето може да я прецедите и така ще имате ароматен бульон за мидите с ориз.

Нарязваме зеленчуците - лука и моркова на кубчета и ги задушаваме в мазнина - около 5-6 с.л. олио, докато леко омекнат. Посоляваме малко на вкус.
Добавяме ориза, запържваме го за кратко и когато той стане "стъклен", добавяме мидите. Бъркаме непрекъснато, а когато мидите се отворят след около 2-3 минути, наливаме течността - бульон или вода, която е около 3-4 чаени чаши. 
Подправяме с черен пипер и нарязан на ситно девисил/леощян. Може да добавите и малко червен пипер за повече цвят.
Към ориза прибавяме пасираните домати. Разбъркваме. Похлупваме с капак и готвим, докато оризът се свари.

В случай, че не разполагате с много голям съд, може да процедирате и по друг начин, както направих и аз, защото нямам толкова голяма тенджера
Вариант е мидите да са предварително сварени с малко вода и вино - около 1/2 ч.ч. обща течност. В тенджера слагаме мидите, наливаме течността, добавяме девисил за аромат и посоляваме малко за вкус. Готвим ги 4-5 минути, не повече.
След това течността от варените миди се използва и в приготвянето на ориза.
Когато оризът е почти готов, добавяме мидите, разбъркваме и след 2-3 минути сваляме ястието от котлона.
Който и вариант да предпочетете няма да сгрешите.

Миди с ориз

Много важно при избора на миди е те са закупени от място - специализиран рибен магазин или щанд, така че да сте сигурни в техния произход. Обикновено в рибните магазини се разпространяват мидите от Мидената ферма в Каварна.
Не трябва да имат неприятен застоял аромат. Аз лично и в магазина ги помирисах за всеки случай.
Също така почистването на мидите е много важно и всъщност е най-пипкавата част от рецептата. Но това е в случай, когато мидите имат много варовикови образувания, а закупените са с доста по-чисти черупки. Въпреки това е хубаво всяка една да се огледа и да се измие добре.
Когато има варовити образувания, песъчинки и други, е добре черупката да се остърже с нож. Също така може да ползвате гъба с грапава, телена повърхност за по-добро изчистване.
Изминаването също е важно - няколко пъти под течаща вода, като е по-лесно мидите да са сложени в купа, за да стане по-бързо тази операция.
И последното нещо, което е много важно - ако мидата ви се струва много лека или се съмнявате дали е годна за консумация, жива и т.н., може лесно да проверите това, като я потопите във вода. Ако изплава на повърхността, това означава, че не е годна за консумация. 
Същото е, ако мидата е с отворена черупка или след готвене и останала затворена. Тогава трябва да я изхвърлите, защото е възможно тази мида да не е годна, да не е жива и не се препоръчва да се консумира.

Миди с ориз
И другото важно е. Ако си купите миди и се чудите как да ги съхраните до момента, в който ще ги готвите, но все пак в рамките на деня - вземете голям съд, налейте студена вода, за да покриете всички миди. По този начин могат да издържат няколко часа.
За мен лично най-вкусни са с ориз.
Следващите няколко рецепти също ще са с дъх на море и прекрасни гледки от едно уникално място. Дано да се запази такова, каквото е сега - неподправено, незастроено, диво и красиво! :)



Торта "Наполеон" с малини и боровинки

Когато чуете за десерт "Наполеон" всички се сещате за онзи десерт, който се приготвя от бутер тесто и много крем. Такъв съм приготвяла и аз преди много време и рецептата може да откриете в блога: Крем пита Наполеон.
Но тази торта е нещо различно. Има толкова много предимства да си я приготвите и нито един минус - може би, че свършва много бързо, но нали все пак затова е направена, за  да се изяде с охота до последното парче.
Лятото приготвянето на торта е по-тежка мисия, имайки предвид, че трябва да се изпекат блатове, които да трябва  да изстинат, да се напоят с някакъв сироп, тортата да се сглоби, а за целта трябва и крем, а накрая - да помислим и за декорация. И така преди да се усетим един ден вече е минал в кухнята, покрай котлоните и фурната. Разбира се, за ентусиаст като мен не е проблем да готви дори и в най-голямата жега, когато на всички им е мързеливо и плажно.
Но точно такива идеи идват в подходящото време.
Когато една колежка ми спомена за тези кори, които може да се закупят от руските магазини Берьозка, реших да ги пробвам като приготвя торта номер едно. Тя ми сподели, че с малини е най-вкусна и затова се отправих набързо към пазара за продукти.
Кремът е изцяло моя импровизация и мисля, че точно с него тортата става различна - с много наситен маслен вкус и въпреки голямото количество маскарпоне не става никак тежка. Освен това е лесен и бърз за приготвяне . Само се смесват двете съставки и вече имаме готов крем.
След направата на торта номер едно, последваха торта номер две и така бройката окончателно приключи до щастливото ми число номер три.
Три торти за две седмици... Добър експеримент направих и затова ще ви споделя как да приготвите тази торта, така че да стане сочна, вкусна и с на дъх лято.




Необходими продукти:

1 oпаковка блатове за торта "Наполеон"

за крема:
750 г маскарпоне
1/2 до 1 цяла консерва подсладено кондензирано мляко
плодове по избор - малини, боровинки, ягоди или други

Първо смесваме продуктите за крема - маскарпонето заедно с кондензираното мляко. Добавяме кондензираното мляко на няколко части - не го изливаме наведнъж. Целта е да добавим толкова, така че кремът да е с приятна гъстота. Затова в рецептата съм посочила количество от 1/2 консерва до една цяла. 
При първите ми опити използвах само половин консерва от млякото, а при последният гъстотата на крема беше добра и с една цяла. 
Кондензираното мляко е много сладко, затова захар в този крем не ни е необходима. Сладостта идва от млякото и е достатъчна да подслади достатъчно крема. 
Разбъркваме крема с помощта на бъркалка - миксер също не е необходим. При бъркане дълго време с високи обороти сиренето маскарпоне може да се втечни.
Комбинациите на плодове може да са разнообразни - боровинки, малини, ягоди - все още се намират на пазара, колкото и да е странно.
Не съм опитвала комбинацията с праскови или друг плод, но е вероятно да се получи свежо и приятно и с тях.

Сглобяваме тортата. 
В една опаковка има 4 блата. Блатовете са много сухи, тънки и трошливи.
Трябва да се работи с тях внимателно.
И тъй като са много сухи и твърди, а искаме тортата е по-сочна, затова правим следното: в кръгла тавичка наливаме малко вода, така че да се покрие дъното.Вземаме първия блат, потапяме го от двете страни във водата за кратко - за няколко секунди. Поставяме го в поднос, отгоре го намазваме с крем, подреждаме боривинки. Процедираме така и с останалите блатове.
Оставяме малко от крема за измазване на тортата отгоре и отстрани.
За по-добра визия препоръчвам непосредствено преди сервиране,  тортата да се намаже още веднъж отгоре с малко крем, който е добре да си заделим в една малка кутийка. Може да зафилите тортата и отстрани - аз в случая пропускам, тъй като ми харесва да е по-небрежна.

Задължително тортата трябва да си "почине" в хладилник от 24 до 48 часа. Колкото повече престои, толкова по-меки ще са блатовете и толкова по-вкусна ще е тортата накрая.

Препоръчвам преди сервиране да се украси с плодовете, тъй като при престой в хладилника от един до два дни тяхната свежест се губи и накрая резултатът няма да е толкова красив. :)

И за финал вторият вариант на тортата от отдавна отминалия ми вече рожден ден с моя милост. Украсата отгоре е с пищно количество ягоди, боровинки и малини, тъй като исках да изглежда домашна, непретенциозна и пищна.
Парчетата изчезнаха за отрицателно време, а гостите си облизаха чинийките. :)


Мастър курс с Шеф Ради Стамболов в Culinary Arts Institute

Ако трябва да използвам една дума за този курс бих го определила като неповторим!
Някои от вас ще си помислят, че преувеличавам, но с днешната си публикация ще събера на едно място всички мои впечатления от трите дни, в които шоколадът заемаше централно място.
Не мога да не спомена факта, че в град като Варна подобни кулинарни мероприятия са рядкост, но скоро се надявам, че и това ще се промени.
Да, организират се кулинарни събития, на които се представят различни храни, като например Фермерски пазар,  Веге фестивал и други. Но при тях може да дегустираш различни продукти и да си ги закупиш. В тях липсва онази кулинарна магия, която да те вдъхнови до степен, до която да не спираш да мислиш и да разказваш за преживяното и която да развихри кулинарната ти фантазия.


А да имаш възможността да се запознаеш с хора, които споделят твоята страст и да се докоснеш до висшия пилотаж на сладкарството, както и да научиш ценни съвети от професионалист като Шеф Стамболов си е вече направо дар от съдбата (и дар на мениджъра ми, който одобри  молбата ми за отпуска за трите дни от седмицата :) )
Мастър класът бе организиран със съдействието и гостоприемството на Culinary Arts Institute и бе с продължителност три дни, като във финалния ден всички, в това число и моя милост, получихме сертификат за взето участие.

Ден 1

И сега ден по ден започвам да споделям своите впечатления.
Първият ден започна с въведение и просвещение в света на шоколада. Шеф Стамболов ни представи интересна презентация откъде всъщност тръгва всичко и как  шоколадът достига до нас вече готов за консумация.
Презентацията бе интересна, представена по разчупен начин със задаване на въпроси, така че да си размърдаме малко сивите вещества и заради примерите, интересните факти и шегите между Шеф Стамболов и неговият асистент, който превеждаше в ефир, избягахме от чувството, че се намираме на лекция в университета. Де да протичаха по този увлекателен начин и лекциите или уроците...


Може би за тези три дни се смях повече, отколкото бих го правила, ако гледам комедиен филм или ми разказват вицове. Но за това спомогна и шоколадът.
Както знаете благодарение на неговата консумация мозъкът ни произвежда ендорфин или така наречения "хормон на щастието".


Запасихме се с него в доста големи дози, имайки предвид, че всеки имаше възможност да опитва безброй много пъти шоколад, да темперира шоколад и накрая практическата задача завърши с приготвянето на бонбони и ганаш за трюфели. 
Единствено съжалявам, че нямам по-добра снимка на първите ми бонбони, но добивате представа как изглеждат поне. 


Радвам се, че Шеф Стамболов наблюдаваше работата ни и накрая направихме обобщение как са се получи бонбоните на всеки от нас. При мен, както се вижда шоколадовата обвивка е доста солидна, а трябва да е по-тънка, но като за първи опит съм много доволна. 
И точно, за да усъвършенствам и приложа отново различните техники ще се снабдя с необходимите форми, шоколад и други и ще се развихря и вкъщи. :)
И така ден първи завърши, оставяйки след себе си огромно количество бъркотия в кухнята и шоколад.
Като обобщение от този ден съм очарована, че всеки имаше възможност да работи с шоколада и да разбере дали неговата работа е била успешна, както и да получи градивна оценка и критика за това. 
В началото на практическата част беше истинска анархия. Може би, защото не се познавахме помежду си, може би, защото бяхме и немалко хора първия ден и бе трудно да постигнем организацията, която ни бе необходима.

Ден 2
С нетърпение през следващите два дни се събуждах, изпивах кафето си и дори изпреварвах алармата, която трябваше да ме буди. Защо ли?
През втория ден, без да губим излишно време, завързвахме престилките и се заехме със задачата да приготвим многокомпонентен десерт с маслена основа за тарт, шоколадов ганаш със солен карамел, кръмбъл с бял шоколад и сфера, приготвена със сметана.
Организацията този път беше под конец. Успяхме да приключим навреме с поставените задачи, да научим отново различни техники и да опитаме произведенията си. :)


Единствено, може би, ми липсваше оценката за цялостния десерт от страна на Шеф Стамболов, както бе в първия ден по отношение на бонбоните, но за сметка на това той зорко следеше работата на всеки от нас по време на изпълнението на рецептата, затова мисля, че в десертите резултатът беше отново положителен.
Денят за мен приключи и с шоколадова баня. Затова ви съветвам да не правите това в дома си, освен ако не сте подготвили няколко парцала или не сте опаковали кухнята си като за ремонт.


Ден 3
Отново бяхме на гребена на шоколадовата вълна, но сякаш третият ден мен ме грабна лека полека и гребена на яда. Но няма да влизам в подробности.
Само ще спомена, че този ден в началото не ми хареса особено. Имахме отборна задача, която беше много добре поставена и с ясни изисквания. Проблемът беше в липсата на организация в екипа ни, липсата на един ясен и точен лидер, а в случая се бореха двама за този приз и оттам, може би, всичко започна да се обърква.


Също така смятам, че за един десерт пет човека в отбор, с какъвто състав бяхме ние, е много. Може би, с трима или четирима нещата щяха да сработят по-добре. А дори и в екип с още един човек бих се чувствала доста по-комфортно, най-вече, защото на този курс попаднах на човек, който мисли по кулинарните въпроси почти идентично като мен и сме на едно мнение, когато нещата не се случват както трябва.
От друга страна, може би, трябваше да се измисли и десерт, който да съдържа повече съставни части, така че всеки да се включи адекватно. Тук нещата не бяха очарователни и самата задача се изпълни от тези, които искаха да изпъкнат в нея индивидуално, а не като екип.
И нагласата на всеки един от отбора също е важна. Когато смяташ, че няма да се справиш с нещо успешно и ще си на последно място, подценявайки уменията на хората в отбора ти, накрая това ти се връща - например, пресича ти се крема или не ти се получава карамела.
Затова положителната нагласа в началото е много важна поне в кулинарно отношение. Важно е да се готви с настроение и да изпитваш удоволствие от това. Не го приемай като задача и не подценявай възможностите на другите, което в отбора също лъхаше на моменти.
Спирам дотук с критиката към тази отборна битка, защото е по-важно е как продължи всичко.
Магическо и приказно...


Яли ли сте нещо потопено в течен азот с температура от -196 градуса. Аз да!
И не само това, но и опитахме артистичния десерт, поднесен директно върху плота на масата.
А има ли смисъл да описвам какъв бе вкуса на сладоледа, приготвен на момента от шеф Стамболов? Бе топящ се, с много нежен, но и същевременно наситен сметанов вкус, а в същото време и с вкус на боровинки, а и в любимия ми лилав нюанс.
Дори и докато пиша си представям вкуса му и си мисля това наистина ли ми се случи?


Наистина ли участвах в тази магия, наистина ли?
Надявам се, че приказката ще има продължение и че отново ще имаме възможност да почерпим вдъхновение и голяма доза ендорфин в компанията на Шеф Стамболов. 



Обърнат кейк с череши

Ароматен и сочен сладкиш с любим за мен плод. Сладкишите с череши са прекрасни, защото плодовете са месести и при печене не отделят много сок, поради което тестото не се разводнява и се изпича добре.
Приготвяла съм няколко вида сладкиши с този плод, като започнем от сладкиша с череши, който ви показах преди доста време, преминем през другото ми вкусно открие на вкуса на галета с череши (ако не сте го опитали, го пригответе обезателно, няма по-лесен и бърз сладкиш от него) и стигнем до този.
Ако трябва да ги степенувам, днешното предложение ще е на първо място.
Първо имаме карамел, който обгръща всеки един плод, а след това и много сочен блат.
Тайната съставка и тук е оризовото брашно. Мисля, че заради него сладкишите стават с много по-нежна текстура и при опитване се топят в устата като масло. А и маслото не е в малки количества, затова ароматът на сладкиша се подсилва и от него.

Обърнат кейк с череши

Необходими продукти:

3 яйца
100 г меко краве масло
1/2 ч.ч. прясно мляко
1 непълна ч.ч. захар
1 и 1/2 ч.ч. брашно - 50:50 оризово и бяло брашно
1 ч.л. бакпулвер
щипка сол
ванилия
око 300-400 г череши

за карамела:
1/2 ч.ч. захар за карамела
40 г краве масло

Първо приготвяме карамела. Изсипваме захарта в подходящ съд  и загряваме на котлона, докато се разтопи. Когато придобие светъл карамелен цвят, дърпаме карамела от котлона. 
Разпределяме карамела по дъното на тавата, в която ще печем сладкиша (с диаметър 25 см).
Имайте предвид, че карамелът изстива много бързо и разпределянето понякога става по-трудно, затова може да сложите тавата във фурната, докато тя се загрява и така тавата ще се стопли. От топлината карамелът ще се разпредели много по-лесно.
Намазваме отгоре карамела с меко масло - около една малка бучка - 40 г.
Почистваме черешите от костилките, разполовяваме ги и ги подреждаме върху карамеления слой.

Обърнат кейк с череши

Приготвяме и кексовото тесто.
Разделяме белтъците от жълтъците. 
Разбиваме белтъците на пухкава пяна, след това добавяме част от захарта и продължаваме да разбиваме, докато станат на сняг.
Следва да разбием и маслото - предварително извадено от хладилника, за да е меко.
Към жълтъците добавяме останалото количество захар и ги разбиваме, докато станат пухкави.
Затопляме за кратко прясното мляко.
Смесваме кравето масло с жълтъците, разбъркваме за кратко и към тях наливаме прясното мляко. Ароматизираме сместа с ванилия и добавяме малка щипка сол.
Дори и сместа да ви изглежда като пресечена, не бива да ви притеснява. Това е заради маслото, но при печенето всичко ще си дойде на мястото.
Смесваме брашното и бакпулвера  и ги добавяме на части към жълтъчно-маслената смес.
Разбъркваме, за да няма бучки.
Накрая към тестото на части добавяме разбитите белтъци.
Изливаме тестото върху черешите и изравняваме.
Печем в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 30-35 минути. 
След като сладкишът се изпече, го оставяме да се охлади за около 10 минути и го обръщаме в поднос.