Миди с ориз а ла чичо Ташо

През топлите летни дни ни се отваря повече апетита към морски деликатеси и рибни специалитети.
Най-вкусните миди и най-вкусният сафрид съм яла, приготвени от чичо Ташо и не просто приготвени, но и лично събрани/уловени от него.
Вкусът е уникален и неповторим, а да не говорим за изживяването да си заобиколен от безкрайното море и да сортираш уловените мидички на някой огромен камък, заливан от пълзящите вълни.
Но само със събирането на тези черни диаманти работата ни не приключва дотук.
Научих много полезни съвети и видях как се почистват след това, измиват старателно и накрая как се приготвят на момента, като само преди час са били на дъното на морето закътани между подводните камъни.
Ароматът на море е много по-наситен, както и вкусът им. И няма нищо по-вкусно от това да си ги хапваш с ръка, с помощта на някоя голяма черупка и да сърбаш ароматния сос, с който са oвкусили ориза.
Използването на вилица при яденето на миди с ориз е излишно. И да не говорим, че е цял ритуал, затова му се насладете, като включите единствено двете си ръце. :)



Миди с ориз



Необходими продукти:

600-700  г черноморски миди с черупки
1 ч.ч. бисерен ориз
4 ч.ч. вода или бульон от сварените миди
1 глава лук
1 морков
5-6 с.л. олио - оризът обича мазнината
1/2 връзка девисил
черен пипер и сол на вкус
1-2 домата
1 ч.л. червен пипер по желание

Съвет:
За тази рецепта е препоръчително да имате приготвен бульон от сварени вече миди. За целта купете малко по-голямо количество миди - едните пригответе натюр, т.е. задушени с малко вода или вино, а може и бира и ги подправете с девисил, мащерка, може и скилидка-две чесън. След около 6-7 минути готвене под капак са готови, а течността от варенето може да я прецедите и така ще имате ароматен бульон за мидите с ориз.

Нарязваме зеленчуците - лука и моркова на кубчета и ги задушаваме в мазнина - около 5-6 с.л. олио, докато леко омекнат. Посоляваме малко на вкус.
Добавяме ориза, запържваме го за кратко и когато той стане "стъклен", добавяме мидите. Бъркаме непрекъснато, а когато мидите се отворят след около 2-3 минути, наливаме течността - бульон или вода, която е около 3-4 чаени чаши. 
Подправяме с черен пипер и нарязан на ситно девисил/леощян. Може да добавите и малко червен пипер за повече цвят.
Към ориза прибавяме пасираните домати. Разбъркваме. Похлупваме с капак и готвим, докато оризът се свари.

В случай, че не разполагате с много голям съд, може да процедирате и по друг начин, както направих и аз, защото нямам толкова голяма тенджера
Вариант е мидите да са предварително сварени с малко вода и вино - около 1/2 ч.ч. обща течност. В тенджера слагаме мидите, наливаме течността, добавяме девисил за аромат и посоляваме малко за вкус. Готвим ги 4-5 минути, не повече.
След това течността от варените миди се използва и в приготвянето на ориза.
Когато оризът е почти готов, добавяме мидите, разбъркваме и след 2-3 минути сваляме ястието от котлона.
Който и вариант да предпочетете няма да сгрешите.

Миди с ориз

Много важно при избора на миди е те са закупени от място - специализиран рибен магазин или щанд, така че да сте сигурни в техния произход. Обикновено в рибните магазини се разпространяват мидите от Мидената ферма в Каварна.
Не трябва да имат неприятен застоял аромат. Аз лично и в магазина ги помирисах за всеки случай.
Също така почистването на мидите е много важно и всъщност е най-пипкавата част от рецептата. Но това е в случай, когато мидите имат много варовикови образувания, а закупените са с доста по-чисти черупки. Въпреки това е хубаво всяка една да се огледа и да се измие добре.
Когато има варовити образувания, песъчинки и други, е добре черупката да се остърже с нож. Също така може да ползвате гъба с грапава, телена повърхност за по-добро изчистване.
Изминаването също е важно - няколко пъти под течаща вода, като е по-лесно мидите да са сложени в купа, за да стане по-бързо тази операция.
И последното нещо, което е много важно - ако мидата ви се струва много лека или се съмнявате дали е годна за консумация, жива и т.н., може лесно да проверите това, като я потопите във вода. Ако изплава на повърхността, това означава, че не е годна за консумация. 
Същото е, ако мидата е с отворена черупка или след готвене и останала затворена. Тогава трябва да я изхвърлите, защото е възможно тази мида да не е годна, да не е жива и не се препоръчва да се консумира.

Миди с ориз
И другото важно е. Ако си купите миди и се чудите как да ги съхраните до момента, в който ще ги готвите, но все пак в рамките на деня - вземете голям съд, налейте студена вода, за да покриете всички миди. По този начин могат да издържат няколко часа.
За мен лично най-вкусни са с ориз.
Следващите няколко рецепти също ще са с дъх на море и прекрасни гледки от едно уникално място. Дано да се запази такова, каквото е сега - неподправено, незастроено, диво и красиво! :)



Торта "Наполеон" с малини и боровинки

Когато чуете за десерт "Наполеон" всички се сещате за онзи десерт, който се приготвя от бутер тесто и много крем. Такъв съм приготвяла и аз преди много време и рецептата може да откриете в блога: Крем пита Наполеон.
Но тази торта е нещо различно. Има толкова много предимства да си я приготвите и нито един минус - може би, че свършва много бързо, но нали все пак затова е направена, за  да се изяде с охота до последното парче.
Лятото приготвянето на торта е по-тежка мисия, имайки предвид, че трябва да се изпекат блатове, които да трябва  да изстинат, да се напоят с някакъв сироп, тортата да се сглоби, а за целта трябва и крем, а накрая - да помислим и за декорация. И така преди да се усетим един ден вече е минал в кухнята, покрай котлоните и фурната. Разбира се, за ентусиаст като мен не е проблем да готви дори и в най-голямата жега, когато на всички им е мързеливо и плажно.
Но точно такива идеи идват в подходящото време.
Когато една колежка ми спомена за тези кори, които може да се закупят от руските магазини Берьозка, реших да ги пробвам като приготвя торта номер едно. Тя ми сподели, че с малини е най-вкусна и затова се отправих набързо към пазара за продукти.
Кремът е изцяло моя импровизация и мисля, че точно с него тортата става различна - с много наситен маслен вкус и въпреки голямото количество маскарпоне не става никак тежка. Освен това е лесен и бърз за приготвяне . Само се смесват двете съставки и вече имаме готов крем.
След направата на торта номер едно, последваха торта номер две и така бройката окончателно приключи до щастливото ми число номер три.
Три торти за две седмици... Добър експеримент направих и затова ще ви споделя как да приготвите тази торта, така че да стане сочна, вкусна и с на дъх лято.




Необходими продукти:

1 oпаковка блатове за торта "Наполеон"

за крема:
750 г маскарпоне
1/2 до 1 цяла консерва подсладено кондензирано мляко
плодове по избор - малини, боровинки, ягоди или други

Първо смесваме продуктите за крема - маскарпонето заедно с кондензираното мляко. Добавяме кондензираното мляко на няколко части - не го изливаме наведнъж. Целта е да добавим толкова, така че кремът да е с приятна гъстота. Затова в рецептата съм посочила количество от 1/2 консерва до една цяла. 
При първите ми опити използвах само половин консерва от млякото, а при последният гъстотата на крема беше добра и с една цяла. 
Кондензираното мляко е много сладко, затова захар в този крем не ни е необходима. Сладостта идва от млякото и е достатъчна да подслади достатъчно крема. 
Разбъркваме крема с помощта на бъркалка - миксер също не е необходим. При бъркане дълго време с високи обороти сиренето маскарпоне може да се втечни.
Комбинациите на плодове може да са разнообразни - боровинки, малини, ягоди - все още се намират на пазара, колкото и да е странно.
Не съм опитвала комбинацията с праскови или друг плод, но е вероятно да се получи свежо и приятно и с тях.

Сглобяваме тортата. 
В една опаковка има 4 блата. Блатовете са много сухи, тънки и трошливи.
Трябва да се работи с тях внимателно.
И тъй като са много сухи и твърди, а искаме тортата е по-сочна, затова правим следното: в кръгла тавичка наливаме малко вода, така че да се покрие дъното.Вземаме първия блат, потапяме го от двете страни във водата за кратко - за няколко секунди. Поставяме го в поднос, отгоре го намазваме с крем, подреждаме боривинки. Процедираме така и с останалите блатове.
Оставяме малко от крема за измазване на тортата отгоре и отстрани.
За по-добра визия препоръчвам непосредствено преди сервиране,  тортата да се намаже още веднъж отгоре с малко крем, който е добре да си заделим в една малка кутийка. Може да зафилите тортата и отстрани - аз в случая пропускам, тъй като ми харесва да е по-небрежна.

Задължително тортата трябва да си "почине" в хладилник от 24 до 48 часа. Колкото повече престои, толкова по-меки ще са блатовете и толкова по-вкусна ще е тортата накрая.

Препоръчвам преди сервиране да се украси с плодовете, тъй като при престой в хладилника от един до два дни тяхната свежест се губи и накрая резултатът няма да е толкова красив. :)

И за финал вторият вариант на тортата от отдавна отминалия ми вече рожден ден с моя милост. Украсата отгоре е с пищно количество ягоди, боровинки и малини, тъй като исках да изглежда домашна, непретенциозна и пищна.
Парчетата изчезнаха за отрицателно време, а гостите си облизаха чинийките. :)