Показват се публикациите с етикет Италианска кухня. Показване на всички публикации

Ризото Миланезе и кратък разказ за Милано

Ризото "Миланезе" или ризото по милански е едно от най-популярните видове ризото и е класическа рецепта, която, както може да се досетите, е специалитет в Милано. Често в заведенията го предлагат като отделно ястие в менюто в графа "Primi", което ще рече първо основно ястие или като гарнитура към друго популярно ястие "Oсобуко" (телешки джолан, нарязан на шайби, готвен дълго време в ароматен сос с вино и зеленчуци).

Ризото Миланезе и  разказ за Милано

Фокача с карамелизиран лук и синьо сирене

Първоначалната идея за тази рецепта беше да приготвя пица с лук и синьо сирене, но блатът за тестото бухна много. Затова реших да променя името и така от тънка пица се получи засищащ плосък хляб, който се нарича фокача.
Сладостта на каремеления лук и соленият наситен вкус на синьото сирене се съчетават вълшебно. Истинска фантазия!

Фокача с карамелизиран лук и синьо сирене

Лазаня с пилешко и гъби

Пилешко, доматен сос, босилек...Ако трябва да опиша това ястие с няколко думи, то ще е така: истинско лято в чиния в преспите и студа. 
Лазанята е много обичана вкъщи, но изключително рядко я приготвям. Защо ли? Защото ми отнема поне един цял следобед цялото приготвяне - първо започваме с корите, след това преминаваме към плънката, успоредно с това приготвям и соса. В случая има дори два соса - доматен, щедро подправен с босилек и сос Бешамел. 
И докато дойде време за сглобяване на цялата пъстра картина - от сосове, плънка, кори, установявам колко голяма трябва да е кухнята или мивката, за да побере всички изцапани тигани, тавички, чинийки...
Но когато извадя тази разкошна вкусотия от фурната, когато кашкавалът или моцарелата са се разтопили, когато опитам първата хапка, си казвам, че целият следобед не е отишъл напразно. Защото храната е удоволствие, а в забързаните делници по-скоро е засищане на глада. Но през почивните дни едно парче сладкиш или едно по-засукано ястие, могат да ти доставят истинско удоволствие. А ако са споделени с приятели или семейството е най-вкусно и сладко! :)


Лазаня с пилешко и гъби

Тирамису / Tiramisù

Легендарен десерт познат и обичан от толкова много хора, че дори няма нужда от представяне и някакви уводни думи преди да подредя продуктите в списъка.
Единственото, което ще кажа, е че съчетанието на продуктите е съвършено - аромат на кафе и много въздушен крем, който обгръща напоените бишкоти. 

Тирамису

За първи път приготвям истинско "Тирамису" (може да не е класическата рецепта, не знам дори коя от всичките предложени в мрежата, книгите, списанията, вестниците и опаковките на бишкотите е). Чудесно би красял трапезата за някой по-специален повод. И тъй като не съм го приготвяла никога до сега, моментът на приготвяне също бе специален. 
Обичам да приготвям рецепти с история, не много засукани, но пък преборили много десетилетия и утвърдили се с ненадминат вкус. 

Тирамису

Макар позакъсняла и не в крак с модните кулинарни тенденции (мисля че модата на тирамисуто малко е отминала или просто вече се възприема като един най-обикновен домашен десерт като бисквитената торта, например) ви представям още веднъж рецепта за Тирамису, като комбинирах тези съставки с приготвянето на крем "Сабайон" (показан и приготвен стъпка по стъпка от Йоана). Резултатът е отличен! :)



Първо приготвяме кафето, защото то трябва да изстине. Към него добавяме 4-5 чаени лъжички захар и около 30 мл ром.

След това приготвяме крема.
Отделяме белтъците от жълтъците. Жълтъците разбиваме заедно с половината количество захар с миксер, докато станат на пухкав крем.
Слагаме една малка тенджерка с вода на котлона да се сгорещи. Върху нея слагаме купата с жълтъците. Бъркаме постоянно с бъркалка или шпатула, докато сместа се сгъсти и жълтъците се сготвят - т.е. нямат вкус на сурово, поне така преценявах аз. 
Около 12-15 минути са достатъчни.  Оставяме ги да изстинат.
Не съм оставяла водата да завира и изключих котлона малко преди това да се случи, защото ме беше страх да не стане на омлет крема.

Тирамису


Разбиваме белтъците на сняг с останалото количество захар. 
Разбиваме за кратко маскарпонето (с шпатула или вилица), докато стане пухкаво. Ако се прекали с разбиването, се втечнява.
Към жълтъците добавяме ром и ванилия. Разбъркваме и изливаме сместа при маскарпонето. Разбъркваме отново добре. Към крема добавяме на части белтъците и разбъркваме в една посока, докато се смесят с крема.

Сглобяваме десерта.
Покриваме дъното на правоъгълна тава (с размери 35 х 23 х 5 см) с бишкоти, които преди това топваме в кафето. Отгоре разпределяме половината от крема.
Подреждаме останалите бишкоти и завършваме с останалия крем. Заравняваме леко.
Покриваме с фолио за свежо съхранение или капак и поставяме в хладилник да престои една нощ.

Тирамису

Преди сервиране поръсваме обилно с какао с помощта на цедка. 

Тирамису

Фокача с чери домати и маслини

Отдавна се канех да опитам този плосък италиански хляб. И сега, когато чери доматите са в изобилие и показват своя чар, реших, че е най-подходящият момент да се възползвам от червеното богатство. Допълнението от пресен босилек и риган придават на този обикновен хляб необикновен вкус. А маслините ги сложих за цвят и повече аромат. 
Накратко фокача (focaccia) е плосък италиански хляб, който може да бъде покрит с различни подправки, маслини, лук и други зеленчуци. Тестото за фокачата е идентично с това за пицата, като основната разлика между двете изделия е дебелината и продуктите за гарниране. Обикновено фокачата е по-дебела, не се гарнира с доматен сос, а само се полива със зехтин, не се претрупва с много продукти (то и при пицата не е желателно, защото тестото трябва да "диша").  
Фокачата се е приготвяла в Древен Рим, като се е печала на огнището. В превод от латински, думата focus означава огнище, място за печене, откъдето произлиза и наименованието фокача. (източник)
След кратката информация за изделието е ред и на рецептата, която не е автентична, но пък е много вкусна. :)

Фокача с чери домати

Необходими продукти:

за тестото:
20 г жива мая (приблизително 1/2 кубче)
1 с.л. захар
300 мл хладка вода
1 с.л. зехтин "Екстра Върджин"
1 ч.л. сол
около 500 г брашно

за гарниране:
7 чери доматчета
около 100-150 г маслини
3 стъкчета риган
7-8 листенца босилек
около 2 с.л. зехтин "Екстра Върджин" за намазване 


Разтваряме маята с около 50 мл от водата. Добавяме захарта. 
Пресяваме брашното и добавяме към него солта.
Наливаме останалото количество вода при маята, добавяме зехтина и наливаме на няколко пъти течността в кладенчето, което сме си направили в брашното. 
Замесваме меко тесто, което прехвърляме в намаслена купа или тавичка. Покриваме го с фолио за свежо съхранение, за да не хване кора и го оставяме да втаса, докато удвои обема си. Времето зависи от топлината в помещението - може да е по-малко, ако е много топло или повече, ако е по-хладно.
След като е втасало, разпределяме тестото равномерно в тава, намаслена с олио/зехтин или покрита с хартия за печене.
Оставяме тестото да почине за втори път за около 20 минути или докато се надигне.
След това го намазваме хубаво със зехтин и се опитваме да направим нещо като малки вдлъбнатини с помощта на пръстите. Моите не се получиха много. :)
Нарязваме доматите на половинки или на кръгчета. Подреждаме ги отгоре върху тестото. 
Поръсваме с подправките, които накъсваме или нарязваме на по-едро.
Разпределяме маслини, които обезкостяваме и нарязваме отново на по-едро.

Фокача с чери домати

Печем фокачата в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 25 минути. Когато се зачерви, може да се покрие с алуминиево фолио, за да не изгори коричката.
Когато е готова, изваждаме от фурната и я оставяме да изстине

Фокача с чери домати

Адаптирано от: Бон Апети

Лазаня "Болонезе" с домашни кори

Сочни кори, между които се е скрила вкусна плънка. Ароматът на босилек и комбинацията му с доматен сос са  неповторими. А колко по-вкусна става лазанята, когато се приготви с домашни кори.

Лазаня