Както обещах в предишната си публикация, в блога ще споделя с вас по-подробно своите кулинарни впечатления и приключения в Милано.
С това слагам началото и на нова рубрика в блога - Кулинарни пътешествия, в която се надявам броя на публикациите да се увеличава (затова трябва да има и повече пътувания, разбира се).
С това слагам началото и на нова рубрика в блога - Кулинарни пътешествия, в която се надявам броя на публикациите да се увеличава (затова трябва да има и повече пътувания, разбира се).
Днес ще ви разкажа какво успях за броени дни да уловя и запечатам в съзнанието си като вкусове, аромати, гледки, забележителности в този впечатляващ за мен град, съчетаващ бутиците на скъпите и лъскави модни марки (не случайно е модна столица) и историческите паметници, съхраняващи вековна история.
Неминуемо, когато организирате някакво пътуване, е добре да се запознаете какво типично може да се опитате в дадената страна, град, регион. За целта си направих кратък списък, към който се придържах, за да не пропусна нещо.
На първо място останах очарована от препълнените витрини в различни пекарни, кокетни сладкарници и богатият асортимент в различните джелатерии (специализирани места, предлагащи джелато - италианският сладолед, който беше под номер едно в списъка ми).
Първият ден, изморени от пътуване, настаняване и други подобни, се отдадохме на един по-лежерен ден с лека разходка в района и разбира се фунийка сладолед от джелатерия "Grom", намираща се точно на булеварда, в близост до мястото, където бяхме отседнали.
Фунийките там са доста по-разнообразни от тези, които се предлагат на други места. Може да избирате между такава, в която има течен млечен или натурален шоколад или такава, която наподобява белгийска гофрета, която e изключително тънка и хрупкава.
Препоръчвам ви да си намерите местенце за отсядане в близост до централната част, за да може лесно да стигнете до важните забележителности като катедралата, галерия "Виктор Емануил", замъка "Сфорцеско", парк Семпионе, операта Ла скала и други. Бяхме отседнали в един от кварталите на града Porta Venezia, който е достатъчно далече от цялата лудница в центъра, но и достатъчно близо, за да може лесно да стигнем до нея. Районът там е значително по-спокоен с доста заведения, ресторантчета, пекарни и кафенета, като за около 25 до 30 минути пеша може да стигнете до важните забележителности, които вече споменах.
Фунийките там са доста по-разнообразни от тези, които се предлагат на други места. Може да избирате между такава, в която има течен млечен или натурален шоколад или такава, която наподобява белгийска гофрета, която e изключително тънка и хрупкава.
Препоръчвам ви да си намерите местенце за отсядане в близост до централната част, за да може лесно да стигнете до важните забележителности като катедралата, галерия "Виктор Емануил", замъка "Сфорцеско", парк Семпионе, операта Ла скала и други. Бяхме отседнали в един от кварталите на града Porta Venezia, който е достатъчно далече от цялата лудница в центъра, но и достатъчно близо, за да може лесно да стигнем до нея. Районът там е значително по-спокоен с доста заведения, ресторантчета, пекарни и кафенета, като за около 25 до 30 минути пеша може да стигнете до важните забележителности, които вече споменах.
Имайте предвид също така, че в понеделник много от музеите в града не работят, затова е добре да имате план Б, като проверите предварително работното време на въпросните забележителности, за да няма неприятни изненади след това.
И тъй като вторият ден в Милано бе точно понеделник, затова се отправихме към един по-малко познат за туристите район на града - квартал Navigli.
До него се стига лесно с градски транспорт - в нашия случай беше с трамвай, като пътувахме не повече от около 30 минути. Успоредно с пътуването може отново да се наслаждавате на типичната за Милано архитектура и да набележите по време на пътуването други интересни местенца за хапване, както направихме ние.
В Navigli може да си направите една хубава разходка покрай двата канала на града, наподобяващи тези във Венеция, с далеч по-малки размери и мащаби.
Покрай каналите има отново много кокетни ресторанти и пицарии, където след разходката може да похапнете за обяд. Цените са доста приемливи и малко по-ниски в сравнение с тези в централната част. Имайте предвид, че там заведенията отварят точно в 12 часа, нито минута по-рано, така че, ако сте решили да поседнете в някое две или три минути по-рано, може да бъдете любезно помолени да изчакате, т.е. съветвам ви да не се настанявате по-рано по изкараните отпред масички, които ще ви примамват, особено, когато вече сте много гладни. :)
Именно в едно местенце там опитах и прочутото ризото "Миланезе", за което ви разказах преди броени дни.
Насладихме се на много апетитни кроасани или т.нар. cornetti, приготвени oт бутер тесто, което, обаче, бе с козуначен вкус. За мен лично бяха доста интересни. Пълнежите варират - през млечен сладкарски крем, шоколад до такива без пълнеж или пък с някакво сладко.
Наред с тях на много места ще видите сладките Baci di Dama, които в превод означават "целувката на дамата". Представляват слепени с течен шоколад сладки, чието тесто се приготвя със смлени лешници. Формата им наподобява допиращи се във формата на целувка устни, откъдето идва и тяхното романтично име. :)
Други често срещани на много места сладки са cannoncini, които представляват фунийка от бутер тесто, напълнена с течен шоколад Nutella, pistaccio, течен бял шоколад или сладкарски крем.
Други често срещани на много места сладки са cannoncini, които представляват фунийка от бутер тесто, напълнена с течен шоколад Nutella, pistaccio, течен бял шоколад или сладкарски крем.
Много подходящи към чаша капучино или еспресо.
Освен тях опитайте и техните тарталети с крем и плодове. Да, няма нищо изненадващо и нестандартно, но пък вкусът и ароматът на масло са осезаеми, дори и да не сте кулинарен експерт.
Освен всички тези неустоими вкусотии, след обиколката около каналите, направихме една следобедна обиколка в друга част на нашия квартал, където попаднахме на доста бутикови сладкарници, в които може да видите други интересни сладкиши. Като например, шоколадови чашки, пълни със сладкарски крем и гарнирани със свежи плодове от Loria Pasticceria Boutique.
Освен тях опитах и една малка тортичка която си взех от Gelateria Tosa 1848. Тя бе с портокал и лек вкус на кафе, полята с портокалова глазура и за финал украсена със захаросани портокалови кори и смляно кафе. Блатовете в нея бяха много тънки и в нея преобладаваше крема.
Освен всички тези неустоими вкусотии, след обиколката около каналите, направихме една следобедна обиколка в друга част на нашия квартал, където попаднахме на доста бутикови сладкарници, в които може да видите други интересни сладкиши. Като например, шоколадови чашки, пълни със сладкарски крем и гарнирани със свежи плодове от Loria Pasticceria Boutique.
Освен тях опитах и една малка тортичка която си взех от Gelateria Tosa 1848. Тя бе с портокал и лек вкус на кафе, полята с портокалова глазура и за финал украсена със захаросани портокалови кори и смляно кафе. Блатовете в нея бяха много тънки и в нея преобладаваше крема.
На следващия ден приключението ни продължи с катедралата Дуомо - "Санта Мария Нашенте", чиито строеж продължава повече от 500 години.
Не пропускайте да се изкачите на терасите на покрива на катедралата и да се разходите сред островърхите кули, както и да се насладите на гледките на града. От върха се вижда и прочутата Мадонина, позлатената медна статуя на Богоридица на върха на най-високата кула. До 1958 г. това е била най-високата точка на града.
До терасите може да се стигне с асансьор или пеша, като изкачите 257 стъпала догоре. Ние предпочетохме първия вариант, а входната такса общо е 17 евро.
Не пропускайте да се изкачите на терасите на покрива на катедралата и да се разходите сред островърхите кули, както и да се насладите на гледките на града. От върха се вижда и прочутата Мадонина, позлатената медна статуя на Богоридица на върха на най-високата кула. До 1958 г. това е била най-високата точка на града.
До терасите може да се стигне с асансьор или пеша, като изкачите 257 стъпала догоре. Ние предпочетохме първия вариант, а входната такса общо е 17 евро.
Гледката отгоре е прекрасна, а ако искате да се полюбувате на катедралата още малко, то може да влезете в отсрещната сграда, която представлява търговски център на няколко етажа. Намира се след Галерия "Виктор Емануил", а на последния етаж има кафене с тераса, от която се разкрива гледка към катедралата. На същия етаж има и голям щанд с много сладки изкушения - обувки от шоколад, всякакви шоколадови яйца, дълга витрина с френски макарони и много други.
Точно до катедралата се намира и прочутата сграда Галерия "Виктор Емануил", която представлява търговска зона с най-скъпите марки като "Прада", "Версаче" и други. Вход в закритата търговска зона няма, но цените там - в магазини, кафенета и други, са доста високи, затова тук си оставаме само с разглеждането и снимането, предимно на отрупаните витрини с шоколад.
След това се отправихме към операта "Ла скала", която се намира на около 10 минути от Галерия "Виктор Емануил".
За жалост, "Ла скала" може да се посети, когато няма репетиции и представления. Служителят на касата беше така любезен да ме посъветва да отида в други часове в следващия ден. Затова, ако имате възможност проверете предварително как стои въпросът с посещенията за деня, за да не губите време и за да не се налага да ходите по няколко пъти.
Следваща спирка от нашата разходка беше един уникален магазин само за сладки неща, шоколад, бонбони, великденски лакомства, като това красиво опаковано Панетоне на снимката и каквото още се сетите - ODStore. Оттам може да си вземете сладки нещица на разумни цени, а разнообразието е доста голямо. Магазинът се намира в непосредствена близост до катедралата.
След него се отправихме към замъка "Сфорцеско", през чиито двор свободно се преминава, за да се стигне до най-големия парк в града, а именно парк "Сeмпионе".
От парка може да се види в близост друг емблематичен паметник - Арката на мира.
Отвътре сцената и малките балкони в цвят червено и златно са уникални, спиращи дъха. Без да преувеличавам бих казала, че се развълнувах много, особено, като си представих колко знатни личности са изпълнявали тук представления, опери и какви кралски особи са ги съзерцавали.
Силно препоръчвам да не щадите своите 9 евро, да разгледате сцената и музейната част, защото наистина си заслужава!
И така накрая стигаме и до последния ден, в който посетихме съседното градче, в което се намира езерото Комо. Първо, бих ви посъветвала да се поинтересувате за разписанията на влаковете, с които се стига до там, за да не губите излишно време.
Гледката и атмосферата там ще ви сторят още по-красиви, особено, ако са споделени и с приятна компания, например на любимия/любимата. Има и доста приятни заведения покрай брега на езерото, в които може да хапнете вкусна паста и да пиете вино.
Преди сервиране на това, което сте си поръчали, сервитьорът ще ви поднесе хлебчета или брускети с бутилка зехтин, сол и пармезан като комплимент от заведението, докато чакате своята поръчка.
За завършек може да ви попитат дали желаете и диджестив след храната, който за италианците често е прочутият ликьор "Лимончело".
Не се изненадвайте, когато към сметката си видите такса сервиз. Навсякъде начисляват такава - в кафенета и ресторанти в Милано. Ако искате да я избегнете, в кафенето може да си поръчате напитката от бара и да си я сервирате сами до масата. За други, пък, съм чувала, че начисляват дори и такса стол, но аз не попаднах на такива места.
И накрая, задължително се качете с фуникуляра до върха, откъдето гледката е прекрасна. Таксата за него и в двете посоки ще ви струва 5 евро, а това транспортно средство се движи на всеки половин час.
На следващия ден пътувахме обратно към България, казах си "ciao и до нови срещи Милано"! :)
.jpg)
Няма коментари