Козунак с шафран

Предполагам, че вече някои от вас днес са започнали с боядисване на яйца, приготвяне на козунаци или поне събиране на идеи за събиране на идеи за съботния ден, когато също може да се изцапаме с боя, брашно, тесто, както ще направим и ние вкъщи.
Докато съм все още на вълна шафран, обаче, си позволих да направя и един експеримент в навечерието на голямото месене и оформяне на любимите козунаци. 



 Получи се една сполучлива репетиция, която бързам да ви покажа, защото съм сигурна, че тази седмица всеки набелязва идеи, които би искал да осъществи преди празника.
Тук шафранът, с кой съвсем случайно се сдобих  и огромни благодарности, за което, играе ролята на оцветител, не толкова на подправка, която да придаде аромат. Ако искате да е вторият вариант, е необходимо да сложите повече шафран. С риск да не се получи желаният ефект, аз използвах отново много малко от най-скъпата в световен мащаб подправка, колкото да придаде още по-интензивен жълт цвят. Той се получава и от яйцата, които също допринасят за него.
В допълнение към шафрана, използвах и друга подправка, за която съм споменавала бегло в блога - махлеб.  Тя придава един малко по-екзотичен аромат, но тъй като отново не прекалявам с количеството, ароматът е ненатрапчив и в комбинация с кора от лимон, ванилия, ароматен локум и други съставки, вкусовете и ароматите заработват в една симбиоза.
И така ето и рецептата за този жълт козунак с арабски аромати:


Необходими продукти:

6 яйца
220 г захар
300 мл прясно мляко
70 мл вода
50 г жива мая

70 г краве масло
60 мл олио
6-7 ивички шафран
1 ч.л. махлеб
ванилия есенция
кората на 1 лимон
1 с.л. лимонов сок
1 равна ч.л. сол
1.100 - 1.200 кг брашно

допълнително:
1 кутийка локум
100 г стафиди + малко ром
40-50 г червени боровинки
1 яйце за намазване
захар за поръсване
филирани бадеми за поръсване

В публикацията си за Козунак за начинаещи подробно описах стъпките при приготвянето на домашен козунак. Рецептата се различава с малки изменения в грамажа на захарта и мазнината, която този път използвах.
От посочените количества на продуктите този път оформих 3 козунака с локум и стафиди, всеки по около 600 г, а с остатъка от тестото, което бе около 350-400 г оформих козуначени фунийки, които ще ви покажа в следващата си публикация. :)

И така започваме с подготовката на продуктите. 
Добре е яйцата да са извадени предварително за час от хладилника, за да са на стайна температура. Следваща важна стъпка е да затоплим прясното мляко - трябва да е топло, но не и горещо.
Тичинките шафран се накисват в 2-3 чаени лъжички от топлото мляко, леко се стриват, за да се освободи повече цвят. Тъй като забелязах, че малко по-бавно се освобождава цвета, то е добре да престои повече време в течността, затова може да се остави няколко часа предварително, преди да го използваме в направата. 
Стафидите  заливаме с малко ром, за да поемат аромат и да омекнат/набъбнат.

Разбиваме яйцата с телена бъркалка и добавяме захарта. 
Наливаме към тях затопленото мляко. Разбъркваме, докато захарта се разтвори напълно. 
Разтопяваме маслото. Добавяме към него и олиото. Оставяме малка част за измесване на тестото след това, а останалата - прибавяме към течността от яйца и мляко.
В друга малка купичка разтваряме маята заедно с водата, добавяме малко захар. Може да се остави да шупне с малко брашно, но понякога пропускам тази стъпка и резултатът отново е добър. Наливаме разтворената мая към яйчената смес.
Накрая ароматизираме с ванилия, настъргана кора на един лимон, махлеб и течността от шафрана (махнах тичинките, но останаха няколко ивички, което не е фатално).

Пресяваме брашното и към него добавяме солта. 
Правим кладенче в брашното и постепенно наливаме течната смес. 
Замесваме меко тесто, което не трябва да се лепи по ръцете ни. 
След като имаме оформена топка тесто, наливаме съвсем малко от заделената мазнина и продължаваме месенето, докато мазнината се усвои в топката тесто.
Оставаме тестото да втаса на топло, покрито с фолио или найлонов плик.


От втасалото тесто оформяме козунаците, като разделяме цялото тесто на няколко части (аз лично си ги претеглям, за по-голяма точност). Разделяме всяка топка тесто на още три по-малки части.
Оформяме фитили, които е добре да оставим за около 5-10 минути да починат, за да се отпусне и за да се разтегли на фитил по лесно. 
Всеки фитил разстиламе с ръка леко, така че да сложим кубчета локум, стафиди. Може да добавите ядки, портокалови корички и други добавки.
Оформяме фитилите, като след това усукваме леко, така че да се получат после и въпросните конци. Сплитаме на плитка и поставяме във формата за печене, покрита с хартия за печене.
Оставяме оформените козунаци да втасат още един път, докато запълнят формите. 
Намазваме ги накрая с разбито яйце, поръсваме с влажна кристална захар, т.е. захар с добавени няколко капки буквално вода, филирани бадеми или други ядки - орехи, може и макови семена, както и сусам.
Печем в предварително загрята фурна - при мен на 180 градуса - може да е на по-ниска температура, зависи как пече вашата фурна. Времето при мен е около 40 минути, като задължително, когато добият приятен загар, покривам с фолио.


Тази година се опитах да направя в домашни условия този тип захар, с който в Милано, а и не само там, в други страни в Европа - Швеция, Германия, Белгия и т.н. поръсват кифлички, кроасани и други печива. Нарича се перлена захар и за жалост не се намира в България - освен онлайн, но цената с доставка излиза колкото близо 10 кг захар...
Разгледах онлайн тук-там и попаднах на тази рецепта: https://recepti.gotvach.bg/ 
Идеята е, че през решетъчна лъжица се оформят малки захарни стружки, с които после може да поръсите своя козунак. Не бих казала, че домашният вариант се доближава толкова много до това, което се ползва в чужбина. Най-вече, защото поръската там стои по-едра и неправилна форма - на зрънца или малки ивички. Вкусът по-скоро наподобява на пудра захар, която нежно хрупка в устата или поне така я определих аз. Но, въпреки това си остава вариант, докато и в България започне да се намира по-лесно. 

И както споменах, от тестото оформих и фунийки, които ще ви покажа как напълних в следващата си публикация (надявам се утре). 

Няма коментари