Яйчен пунш

Отдавна бях хвърлила око на тази напитка и бях много любопитна и нетърпелива да дойдат празниците, за да я приготвя!
Приготвя се за минути и е задължително да я споделите с любимите си хора! :) 
Какво ни трябва повече? Да имаме подкрепата и любовта на близките си и да споделяме с тях празниците и делниците си. :) А ако към сладките приказки има и вкусни ястия и напитки, тогава кръгът е завършен и съвършен. :)

Яйчен пунш

Бисквитена торта със заквасена сметана "Натали"

До празниците и до края на годината остават броени дни. Но колкото по-рано започнем с трупането на идеи какво да приготвим, толкова по-добре.
Последните няколко седмици са изпълнени с дегустация и приготвяне на вкусни изкушения, с които да разнообразим делничните дни и да се подготвим подобаващо за празниците (не само с идеи, но и с някой друг килограм в повече, може би :D). 
В днешната публикация ще ви представя на пръв поглед обикновен десерт. Обичан и познат от всички, приготвян по безброй различни начини - бисквитена торта, но по-различна от традиционно приготвяната с млечен крем.


Рулца от пушена сьомга

Отново дойде онова време от годината, когато разноцветни светлини озаряват улиците, около трапезата се събират близките ни хора, чиниите са пълни с всякакви вкусотии, подносите - с всякакви коледни лакомства, а чашите - с младо домашно вино. :)
Вечерите със семейството са уютни, а сутрините - в очакване на празничните подаръци.
Блоговете, пък, са пълни с празнични идеи, коя от коя по-вкусни и интересни. Толкова, че празниците никога не стигат, за да приготвя и опитам всичко набелязано. :)
А изминалата седмица беше много вълнуваща в очакване на едно прекрасно списание. SO into FOOD вече е факт! Поръсено с много вълшебство, шепи любов и желание, както и старание от страна на всички, които са запълнили неговите страници! Едно огромно браво на всички за коледния дух, който струи от него и голямо благодаря на Гери и Мария - най-големите инициатори на този проект. :)  Не пропускайте да му се насладите и Вие!

Рулца от пушена сьомга

Никулденски рибничета и питки

Наближава празникът, в който на трапезата всеки ще сложи нещо рибно. Затова ви предлагам и ви подканвам да приготвите тези пухкави питки, оформени като рибки и скрили в себе си парче пържена риба. Може да ги оформите само като хлебчета, изборът е ваш, но не забравяйте да разнообразите трапезата за Никулден с нещо различно и апетитно. :)

Никулденски рибничета

Хлебчета "Фунийки"

Една интересна идея, брашно, мая и формички, това са основните съставки на днешната рецепта. Тези хлебчета могат да се превърнат и във вкусно предястие, ако ги напълните с  някаква плънка. Така ще имате онази оригинална и различна визия, с която да очаровате своите гости. Празниците вече не са толкова далече, особено, когато ни напомнят за себе си чрез светещите вече коледни украси, така че се възползвайте от подобни идеи, за да изненадате своите близки. 

Хлебчета Фунийки

Кекс с ябълки и круши

Сочен и ароматен кекс, напомнящ, че през есента може да приготвяме и хапваме вкусни десерти, които да са верни приятели към чаша билков чай. Мъгливото утро ни подканва да помързелуваме вкъщи и да отпиваме бавно от любимата си сутрешна напитка, без да гледаме часовника през пет минути, за да не закъснеем за поредния работен ден. :) А ако до чашата ни има нарязани парченца сладкиш, скрил в себе си чара на есента (единственото нещо, което мога да кажа, че ми харесва в този сезон - сладкишите с ябълки и техните безбройни варианти), още по-добре.
Следва поредната рецепта за сладкиш с ябълки, но този път и с добавка от малки кубчета сочна круша и орехи. 
Искам да уточня, че продуктите за рецептата, такава каквато е и в тефтера на майка ми, е разделена на две части. Първата част представлява самото кексово тесто, а втората - сместа с ябълки и орехи. 

Кекс с ябълки и круши

Пълнено пилешко филе с моцарела и босилек

Крехко пилешко, овкусено с ароматни и свежи подправки, а отвътре се подава разтичащо се сирене и аромата на листенцата пресен босилек.
С пилешко филе могат да се приготвят всякакви ястия от този тип. Може да се използват разнообразни видове сирена, които да се настържат, да се добавят сушени домати или маслини. 
Вместо моцарела може да използвате кашкавал, но босилекът в рецептата не ви съветвам да го заменяте или да си го спестявате, защото той парфюмира неутралното като вкус пилешко и заема почетното си място в тази рецепта. :)
Бих определила ястието и като аламинут, тъй като времето за приготвяне отнема не повече от 30 минути, така че през делничен ден с не толкова дълъг списък от продукти и минимално въртене около печката може да имате вкусна домашна вечеря.

Пълнено пилешко филе с моцарела и босилек

Питки "Кученца"

Домашни хлебчета, оформени като кученца, които могат да се превърнат в интересна закуска за малки и пораснали деца. Тези питки са поредното доказателство как с една идея, която обикаля виртуалното пространство, можем да разнообразим и украсим своята храна. Не е задължително нещо да е пипкаво и отнемащо време, за да успеем да изненадаме както своите близки, така и себе си. Аз също бях изненадана колко лесна за реализиране е тази идея, така че не отлагайте толкова дълго реализирането й, както направих аз, а разнообразете кръглите хлебчета за домашни сандвичи, като ги оформите по по-интересен, но също толкова лесен начин. :)

Питки Кученца

Чушки бюрек на фурна

Есента не е моят сезон. Единственото нещо, което обичам през този сезон е ароматът на печени червени чушки - месести, много сладки и с толкова много възможности да бъдат приготвени по апетитен начин. 
Днешният вариант също е такъв. Освен вкусна, тази рецепта е и много бърза за приготвяне. Бих я поставила в графа аламинути през работната седмица. Единствено трябва да имате предварително изпечени червени чушки и вечерята ще е почти готова.
Подобна рецепта за чушки бюрек може да откриете и в блога Casa Perfetta, където снимките са още по-апетитни и сами говорят колко вкусно може да е това ястие, в което си спестяваме пърженето.

Чушки бюрек на фурна

Хлебчета с босилек

Пухкави хлебчета с аромат на масло, скрили в себе си и свеж босилек, който все още, макар и малко носталгично, напомня за слънчевите дни. А ако си приготвите тези хлебчета няма как да не се замечтаете от аромата на прясно изпечен хляб. Несравним за мен аромат! Мисля, че съм го споменавала безброй пъти, но ще продължавам да го твърдя. :) 
А тези слънчеви хлебчета могат да са допълнение към вкусното основно или да си приготвите с тях домашен сандвич. А дори и просто с малко сирене също са перфектни. 

Хлебчета с босилек

Пица на скара

Една различна и много вкусна идея за приготвяне на добре познатата и обичана от всички пица. Заменяме фурната със скарата, приготвяме обикновено хлебно тесто и добавяме любими продукти и подправки, с които да гарнираме пицата. На вид прилича по-скоро на пърленка, но украсена с още продукти, които да допълнят нейния невероятен вкус. 
Лятото е сезонът да вкусните вечери навън, но и есента може да се възползвате от тази идея за приготвяне на любимата си пица. :)

Пица на скара

Сладкиш със смокини и боровинки

Усещаме есенния полъх вече и освен правенето на зимнина, която заема повече време през почивните дни, може да се насладим и на последните сладки смокини.
Този плод е много подходящ за този вид сладкиши, защото е сочен, но не прекалено, сладък, но умерено и затова ви предлагам през идните почивни дни да си приготвите този разкошен сладкиш, за да подсладите сутрешното или следобедното си кафе. Добавката от боровинки и малини не е задължителна и може да се пропусне, но тъй като тогава имах и от тях ги добавих в този сладкиш. Затова той се получи много ароматен и плодов. :)


Плодов сладкиш със смокини и боровинки

Брускети с тиквички

По-скоро идея, отколкото рецепта, за едни много хрупкави и летни брускети. Основните съставки са само две - багети или франзела и тиквички, а вие може да експериментирате с вкуса и да добавите любими подправки, сирена, още зеленчуци за разкош. 

Брускети с тиквички

Пълнени гъби с кашкавал

Официално откривам сезона на бирените мезета. Разбира се, ще се опитам да вложа повече креативност  и да използвам и най-най-любимият ми летен зеленчук - тиквичките. Но идеите ми с тях тепърва предстоят. Надявам се да успея да развихря малко застоялата си в едно положение фантазия. :) 
А сега за главния герой днес - гъбите. 
Вариантите да бъдат напълнени са безброй - с топено сирене, с различни други сирена, печени "натюр", с добавка от различни подправки...

Пълнени гъби с кашкавал

Торта "Горски плодове"

Крайно време е да поръся страниците в блога със захар и да увелича броя на тортите с още едно попълнение. 
Тази торта може би е най-съвършената, която съм приготвяла. Може би за всички казвам така, но комбинацията от аромати и вкусове се съчетава в една експлозия, която погалва небцето още от първата хапка. 
Пухкав блат с цитрусов аромат, съчетан с пресни боровинки, крем с бял шоколад и къпинов мус, а за финал леки щрихи с малини и боровинки за украса.
Ако ви се намират такива плодове, поднесете си тази наслада, за да ви стане лятно на небцето и душата. Тортата е много лека, умерено сладка, а съчетанието от лимонова кора и горски плодове е изключителна и не трябва да си я спестявате. :)

Торта Горски плодове

Пълнени тиквички с пилешко

Докато не е минал сезонът на този зеленчук, ще ви покажа как може да си приготвите едно вкусно лятно ястие с ароматна плънка. Пълнените тиквички са много популярно ястие, а плънката е тази, която винаги ги прави различни. Най-популярни са тези с плънка от кайма, както и постните варианти с яйца и сирене (които лично аз не съм пробвала). Когато плънката се приготви с пилешко месо, а сосът е със сладки добре узрели домати и свеж босилек, всичко в рецептата си идва на мястото. А финалът е разтичащият се кашкавал. :) Фантазията е пълна, а лятото не искам никога да свършва! :)

Пълнени тиквички с пилешко

Гювечета по тревненски

Всъщност няма някаква специална съставка, която да превръща тези гювечета в тревненски, но когато ги опитах именно там със същото име, моментално ме накара да ги включа някой ден в рецептите на блога. Видоизмених малко подправките и съставките, но запазих основната идея. 

Гювечета по тревненски

Пърленки на скара

Занемарих блога си. Публикувам все по-малко рецепти. Приготвям все по-рядко нещо за хапване. А, ако го направя, то е, за да има просто нещо за ядене, а не от блогърска съвест да снимам процеса, да приготвя нещо различно, интересно и да си доставя удоволствие с любимото си занимание. Коментирам все по-рядко всичко, което ми е харесало във вашите блогове, но това е, защото нямам много време и не се застоявам дълго пред компютъра. Ежедневието ми също се промени в някаква степен. А блогът ми липсва страшно много. Лятото отминава. А желанието ми да опитам и да добавя интересни рецепти, обаче, не е. За жалост, пропуснах възможността да приготвя повече неща и с тиквички, и с малини, и с нектарини... Сезонът им е към своя край, но пък тези апетитни плоски питки могат да се приготвят целогодишно. Приготвят се много бързо и може да ги поднесете с някоя вкусна лятна яхния, салата, а защо не и да си приготвите домашен сандвич с тях. :)

Пърленки на скара

Панирани тиквички на фурна

Тиквичките са универсален зеленчук, който може да бъде приготвян във всякакви видове ястия. И именно разнообразието е това, което ме кара да се опитвам да ги представям в по-различни рецепти, така че винаги да е вкусно. 
Днешната рецепта е продължение на предишната публикация. Поднесени с млечна майонеза, смесена с малко кисело мляко, тиквичките са перфектното мезе за лятното питие (пиво).
Приготвят се лесно, бързо и са по-здравословни от пържения им еквивалент. 
Рецептата е доста популярна в много други блогове, но аз лично за първи път я приготвих по идея на "Бон Апети". :)

Панирани тиквички на фурна

Домашна млечна майонеза

Популярността на този вид майонеза в Интернет е толкова (или по-скоро е бил) толкова голям, че нямаше как да не предизвика и моето любопитство да я приготвя.
Две съставки - олио и прясно мляко, един пасатор и за една-две минути се сдобиваме с прекрасна майонеза, при това домашна и много по-лека на вкус от купената или от тази приготвяна с яйца.
Но приготвянето на майонеза първоначално не ми изглеждаше толкова елементарно. Изчетох доста рецепти и възникнаха още повече въпроси. Накрая си казах, че ще прежаля продуктите, ако не се получи нищо. То пък взе, че се получи. Може би, имах късмета на начинаещия и това си каза думата. Останах доста приятно изненадана от резултата и нямах търпение да я оползотворя в това, което бях решила. А какво е то? Ще разберете в следващата ми публикация. :)

Домашна млечна майонеза

Мекиците на баба

Събота или неделя сутрин е. Слънцето е показало първите си лъчи, а тракането на чинии и купи е най-приятният звук за събуждане, защото знаеш, че някой е станал рано, за да приготви закуска. Имайки предвид, че обикновено сутрините ти започват само с чаша кафе (в най-добрия случай) или набързо намазана филийка с нещо си, а в повечето случаи нямаш време за закускa и затова притичваш до най-близката баничарница за нещо мазничко и незасищaщо (а само отбиващо номер да мине за закуска), няма как да не се надигнеш бързо от леглото, дори и да е рано. А когато разбереш и каква ще е закуската -  любимите ти мекици по рецепта на баба, тогава нямаш търпение да излезе първата от тигана и да я лапнеш веднага.

Мекиците на баба

Ориз "Басмати" със зеленчуци и първото ми интервю

На пръв поглед най-обикновен ориз със зеленчуци. Но това е само на пръв поглед. При първото опитване се влюбваш във вкуса на самия вид ориз и постепенно той замества традиционния бисерен ориз при приготвянето на гарнитура за печенето месо, кебап или просто като леко основно ястие. В комбинация и със зеленчуци, се превръща в апетитно лятно ястие. :)
Този сорт ориз е дългозърнест, с много богато съдържание на нишесте и затова му е необходима малко повече течност при приготвяне. Освен това, друг интересен факт, който намерих в Интернет е, че думата "басмати" в превод от хинди означава ароматен. И наистина е така. :)


Мъфини със сърце от ягоди

Обикновени на пръв поглед кексчета, в които е скрит нежен крем с ягоди и които изненадват с външния си вид. За направата им може да използвате вашата любима рецепта за мъфини/кексчета, тъй като в случая е важна самата идея на оформяне, която съм заимствала от тук
Това е и последната публикация от ягодовата серия за тази година.
Освен с ягоди, кремът за сърцето може да се приготви и с малини. Важното е да се получи в контрастиращ цвят, като е по-добре да се използват плодове за тази цел, а не сладкарска боя.

Мъфини със сърце от ягоди

Ягодови пастички

Отново на ягодова вълна! Идеите за десерти с този толкова ароматен плод са безброй и за жалост периодът, в който може да им се насладим, е кратък. На мен поне никога не ми стига да приготвя всичко, което искам с тях. Затова тази година се постарах (доколкото е възможно) да приготвя повече десерти с тяхно участие.
Днешното съботно предложение се приготвя много бързо и лесно и не е необходимо да престоява в хладилник, както е при тортите. :) 
Необходими са ни два пухкави блата, най-обикновени пандишпанови, крем с ягоди и за да е още по-ягодово - глазура.

Ягодови пастички

Ягодов шейк

Ароматните ягоди, съчетани с прясно мляко, дават една неустоима напитка. Дали ще го наречем шейк или просто плодово мляко (може да се приготви и с малини, череши) това не е от значение. 
Важното в случая е, че имаме две основни съставки (някои може да си спестят захарта, затова не я броя в случая). Без никакви оцветители, никакви готови разтворими прахчета, никакви консерванти и никакви "полезни" съставки като аспартам.
Освен тази ягодова напитка, може да си приготвите и други разнообразни видове плодови млека, като освен прясно, може да изполвате и кисело. Не разбирам защо хората предпочитат да си купят плодово кисело мляко, вместо да си купят една кофичка обикновено такова, в което също има консерванти, но поне в пъти по-малко. Подслаждате с мед, нарязвате си пресни плодове - ягоди, череши, малини, къпини и други според сезона и имате една чудесна закуска с истински плодове вътре. Другият вариант е да смесите киселото мляко с някакво сладко от мазата на мама или баба по избор и отново имате в пъти по-полезно и истинско мляко. Не съм чела съдържанието на опаковка готово плодово мляко, но сигурно свят ще ми се завие от романа, изписан под формата на съставки в една нищо и никаква разфасовка от 100-200 грама. 

Ягодов шейк

И след това много голямо лирично отклонение, в което излях негативното си мнение за онова, което ни пробутват като полезно, е ред и на рецептата. :)

Необходими продукти за 1 чаша (300 мл):

150 г ягоди
200 мл прясно мляко
захар/мед на вкус

Пасираме ягодите и смесваме заедно с прясното мляко. Подслаждаме с мед или захар на вкус.
Може да налеете ягодовото пюре и млякото в бутилка и да разклатите добре, така че да се получи хомогенна смес. :)

Ягодов шейк

По желание може да прецедите сместа, за да няма семчици от ягодите. Смятам, че тази стъпка не е необходима, защото ягодите имат много малки семки, а и така ще се усеща наистина вкуса на плода.

Ягодов шейк

По желание може да гарнирате напитката с топка ванилов сладолед.

Горската сладкарница

Честит празник на всички деца - малки и големи!
На малчуганите пожелавам много радост и безгрижно детство! А на порасналите - да не загубват детската искра в себе си. Аз все още поддържам нейния заряд. Мисля, че в това няма нищо лошо.
И макар че на празника би трябвало да предложа някоя интересна рецепта с детски привкус, аз ще покажа една от любимите ми детски приказки. :) От вчера нещо се вдетиних съвсем. Намерих старателно прибраната ми колекция от приказки "Във вълшебната гора" и реших по случай празника да покажа една тематична и с кулинарни нотки приказка.
Ако имате възможност и намерите тази поредица, не се колебайте да купите на своето дете поне една от тях. Вече не се издават и се намират трудно в книжарниците, може би, но в Интернет ги намерих. :)
И се замислих как съм израснала с римите и картинките от тези книжки, как някои ги знаех наизуст, как събирах цялата поредица от книжки (тогава бяха много по-малко на брой, има издадени и нови вече). А сега дали едно дете би се впечатлило от една подобна книжка? Наивно вярвам да е така. :)

Шоколадови трюфели

Шоколадовите трюфели са вид бонбони, които се приготвят от шоколадов ганаш (смес от разтопен шоколад и течна сметана), който се овкусява с любими аромати и подправки по желание и след това от стегналата вече смес се оформят красиви топчета, които се овалват в какао или в още разтопен шоколад. Накратко това е технологията за приготвянето на тези шоколадови бонбони. Но какви са тънкостите?

Шоколадови трюфели

Питка "Цвете"

Приготвянето на домашен хляб, още повече пък питка, е едно от любимите ми за хапване и приготвяне изделия. Както знаем, хлябът е свещен и трябва да се отнасяме с уважение към него. Затова самото му приготвяне е и по-специално. А когато и резултатът е налице, освен голямо удовлетворение, изпитваш и радост, че си създал нещо само с двете си ръце и буквално от нищо се получава нещо. И то не какво да е нещо. :) 
Много се радвам, че толкова много хора приготвиха за първи път своята питка, благодарение на обясненията в една от първите ми публикации в блога. Радвам се, че със своите дъъълги обяснения, съм успяла да бъда полезна и съм убедила тези, които смятат, че приготвянето на питка е космическа мисия, че това всъщност не е така. :)
За оформянето на тази, която ще ви покажа днес, съм използвала същата рецепта, като се стремя да реализирам различни видове оформления, които смятам за лесно изпълними. Така че накрая питката на трапезата да е различна и празнична. 

Питка Цвете

Шоколадова торта с уиски

И вече 3 години ви показвам кулинарните си фантазии. :)
Напълно бях забравила за датата (1 май), на която публикувах първата си рецепта в блога и без предварително да го предвиждам, днес публикацията ми ще е ТОРТА! 
Радвам се, че успях до някаква степен да развия своя блог, да събера редовни читатели, доста голям брой последователи, както и да запълня страниците с рецепти, чрез които да разнообразите менюто вкъщи или да добиете представа как се приготвят някои класически ястия като мусака или крем карамел, например. :)

Шоколадова торта с уиски

Крем карамел

Днес ще приготвяме крем карамел. Вечната класика в десертите - недолюбвана от едни, но обичана от други. Леко изместена от модерното "Брюле" до такава степен, че да наричаме вече брюлето крем карамел... А каква е разликата между двата десерта? При приготвянето на "Брюле" се добавя животинска сметана, а за да добие десертът завършен вид, захарта се карамелизира върху изпечения крем, така че да се образува апетитна карамелена коричка. Най-често този ефект се постига чрез малка горелка, която се използва в кулинарията. При крем карамела, обаче, в рецептата имаме само прясно мляко, а карамелът е на дъното на шоличката. :)
При приготвянето на този десерт наистина няма нищо сложно, пипкаво, завъртяно. Не е необходимо според мен сместа за крема да се прецежда, нито е необходимо кремът да се пече час или повече..
Единствената тънкост, всъщност, е в печенето на водна баня и недопускането водата в тавата за заври. Но дори и да се образуват шупли в крема, това няма да попречи на вкуса.

Крем карамел

Козуначета с течен шоколад

През последните няколко седмици блогът е едно от последните неща, на които отделям внимание. Всеки е изпадал в своята творческа дупка и колкото и да обичам блога си и комуникацията чрез него с много от вас, липсата на каквито и да е прилични снимки, и приготвени рецепти, в резултат на липсата на време, дават своето отражение...
Въпреки това, обаче, не съм спряла да проверявам ежедневно вашите пролетни идеи, пъстрите трапези около великденските празници, а и след тях.
Набързо ще ви покажа подготовката ни за изминалия празник. И като всяка година, и тази не се размина без правенето на козунаци, аромата на ванилия и лимонова кора, и вкуса на стафиди, шоколад, локум...

Козуначета с течен шоколад

Малки козуначета с шоколад

След цяла година закъснение и в навечерието на един от най-цветните и светли празници, ще ви покажа едни малки симпатични козуначета, които правих миналия Великден. Надявам се идеята да е полезна за тези, които искат да приготвят наред с традиционните козуначени плитки и рула и нещо малко по-различно, за да разнообразят празничната трапеза.

Козуначета с шоколад

Сладки със сусамов тахан и овесени ядки

Малко ще е ако кажа, че тези сладки са уникални! 
Те са поредното доказателство как с много малко продукти, може да се получи нещо много вкусно и пристрастяващо. Точно като тези сладки!
От толкова много време се канех да ги приготвя, след като ги видях при Йоана...
Таханът, който много исках да опитам, всъщност, накрая обираше "праха" в хладилника месеци наред. Добре, че все пак хванах последният влак на срока за годност. Не че не ми хареса. В комбинация с мед е много вкусен, намазан на филийка, в салата с патладжан (арабски вариант на патладжан с майонеза) не е лошо, но не ми допадна много и така все го забравяхме, докато не реших, че е крайно време да оползотворя малкото останало количество тахан и да направя тези здравословни и бързи сладки. 
Не очаквах, че ще се получат толкова добре, но определено при следващо купуване на тахан, ще направя двойна доза, защото ни се сториха малко като количество. :)
Благодаря на Йоана за поредната много сполучлива рецепта!

Сладки със сусамов тахан и овесени ядки

Брускети с гъби и мащерка

Брускетите са просто печени тънки филийки франзела или багета, намазани с масло или зехтин, изпечени до златисто и гарнирани по желание с домати, сирена, овкусени с различни подправки, така че всеки път получаваме различен вкус. Те са добър приятел както на виното, независимо бяло или червено, така и на бирата, особено през лятото.
Обичам да правя такива домашни филийки, защото знам, че наистина ще са с домати или маслини, а вариантите за едно такова предястие са наистина безброй много, в зависимост от наличните продукти и подправки. Освен всичко друго, те се приготвят изключително бързо, а основният продукт, с който трябва да разполагаме е франзела или багети, по възможност малко по-сухи.

Брускети с гъби

Питка "Слънце"

Независимо дали навън усещаме галещите му лъчи, за които толкова много жадуваме след всички гъсти облаци навън, винаги може да преоткрием слънцето в това, което също може да ни зареди положително, като ни донесе и много настроение.
В случая, обаче, освен всички нещица, които ни носят положителни емоции, може да импровизираме и да добавим щипка или по-скоро чаена чаша слънчево настроение в нашето меню с една питка, за чието оформление използвах различни видени идеи, а накрая се получи този резултат. 
Може и да ви изглежда малко по-пипкаво, но пък не е никак трудно, особено, когато има снимки, онагледяващи процеса . :) 
А накрая и трудът ни бива възнаграден с ароматен домашен хляб, който да грее на нашата трапеза. 

Питка Слънце

Печени картофи със сметана и кашкавал

След поредицата от тестени и сладки рецепти е време да наблегнем и на основното. :)
А то е много простичко и лесно за приготвяне, но и малко по-калорично. 
Едни обикновени печени картофи с кадифен сметанов вкус и разтапящ се кашкавал успешно могат да заместят или допълнят присъствието на мръвка. Ако такава ви липсва в рецептата, може да сложите бекон, някакъв колбас или други продукти по желание. А също бихте могли да поднесете тези картофи като гарнитура към печено месце. Това ястие предполага много импровизации, но аз реших да се придържам към три основни продукта.
Количествата в тази рецепта са по-скоро за ориентир.

Печени картофи със сметана  и кашкавал

Австрийски сладкиш "Kardinalschnitten"

Нежни целувки и пухкав пандишпан, обгърнати от ароматно сладко от малини и крем. От това се състои днешният десерт, който е комбинация от няколко компонента, но съчетани заедно се получава едно различно сладко изкушение.
Този австрийски сладкиш със странно име (в превод от немски Schnitte f, мн.число Schnitten, означава филия или парче) включва два основни цвята - бяло и жълто, които са част от знамето на Ватикана, откъдето може би идва и кардиналското в наименованието на десерта.
В оригиналната рецепта кремът включва сметана и аромат на кафе, но аз промених малко тази част. Затова ще запиша и двата варианта, а вие може да го приготвите и с трети. :)

Австрийски сладкиш Kardinalschnitten

Бял хляб с прясна мая в хлебопекарна

Най-после реализирам една много отлагана публикация, благодарение на читателка на блога, която ме подтикна да покажа още една рецепта за въпросния уред - хлебопекарната.
Всички рецепти, които са дадени в книжките с рецепти са със суха мая. Винаги, когато правя нещо вкъщи използвам прясна/жива мая на кубче. Едната причина е, че съм свикнала да си я използвам в тестените нещица, а другата е, че е няколко пъти по-евтина от сухата мая. За сравнение - едно кубче струва почти колкото едно пакетче суха, но може да се използва за приготвянето на четири хляба, а не само на един. Затова след няколко десетки, може би, опита със суха мая, реших да експериментирам и с прясна. И тук дойдоха многократните опити с различно количество мая, при което хлябът или бухваше много малко, или пък опираше в капака на машината, така че част от коричката си оставаше залепнала за стъклото, което след това трябва и да се изчисти внимателно с гъба, за да не се надраска.

Бял хляб в хлебопекарна

Мусака за начинаещи

Като си погледнах последните публикации видях, че освен тесто и сладко друго не съм публикувала от новата година насам... Вкъщи не ядем само торти и питки, разбира се.
Затова днес ще готвим "Мусака"!  
Смятам, че всеки си има собствена домашна рецепта за мусака, научил от своята майка или баба. И точно поради тази причина оставям на тях задачата да предават по традиция рецептата, която обикновено се свежда до "на око слагам картофи, на око ще прецениш колко вода да сложиш" и ето мусаката е готова! Днес и аз ще се възползвам от тези мерни единици, защото наистина е трудно да измериш с точност картофите, доматите и водата, защото всичко зависи от тавата, в която ще печете мусаката. 


Мусака за начинаещи

Хляб "Акордеон" с кашкавал

Другите често срещани наименования на този вид хляб е "Надиплен хляб", "Слоест хляб", a може би има и други, за които не знам. Така или иначе, идеята за този хляб е много интересна, обиколила е не един или два блога, както и предавания. Реализацията също не е трудна и непосилна задача, дори и за начинаещ като мен. С необходимо отделено време и доза желание резултатът е налице. Ароматен и красив хляб с много богат вкус. Казвам богат вкус, защото това е другата ефектна страна на оформлението - може да добавите каквото пожелаете - някакъв колбас, вид сирене, любима подправка или просто да го оставите натурален - без никакви допълнителни притурки. Съветът ми е да не се прекалява с тези добавки, защото тестото трябва да "диша". Аналогично на пицата, върху която съм чувала, че трябва да се сложат до три продукта, а ние сме свикнали да има много богата плънка. 

Хляб Акордеон с кашкавал

Торта "Сникърс" (Snickers Cake)

С пристрастяващо вкусен карамелен пълнеж, много фъстъци, ефирен и нежен маскарпоне крем, а за финал - шоколадова глазура. Това е моята интерпретация на тази торта, която се приготвя наистина бързо. Единствено повече внимание и време трябва да се отдели на карамеления пълнеж, който е ключова и много важна част от тази торта. Ако той липсва, тортата няма как да бъде оприличена с прословутия десерт. Тортата не е ужасно сладка, но пък е малко по-тежка и калорична заради наличието на сметана, маскарпоне, шоколад, че и фъстъци. Ако търсите лека и ефирна торта, тази не е такава. Но пък ако търсите размазващ вкус, който да помните и след последните трохи, тази е точно такава.

Торта Сникърс

Баналната приказка за копирането

Когато започнеш да водиш свой блог, особено кулинарен, зависи изцяло от теб как ще оформяш публикациите си, как ще представяш процеса на приготвяне - чрез текст или снимки. Кулинарните блогове в България са много, ама наистина мноооого! Всеки публикува различни рецепти, понякога ги заимстваме един от друг. Но все пак се придържаме (или поне аз и повечето редовни блогъри) към неписаното правило за посочването на източник.



Целите за воденето на един блог също са различни. Някои просто попълват рецептите си, за да могат по-късно да си погледнат рецептата - нещо като старите тетрадки и тефтери, но в модернизиран вариант. И все пак всичко записано на хартия си е най-трайно, освен ако не забуташ листчето някъде и след това с рецептата ти е свършено. 
Други пък водят свой блог с цел някаква си печалба от реклами, а пък трети - за да бъдат по някакъв начин полезни на други начинаещи. Има и четвърти - смесени измежду всички изброени до тук, а може би и пети. Всеки сам решава за какво ще е блога му, какво ще извлича от него и с какво да запълва страниците му. 
Когато натиснеш бутончето "Публикуване", рецептата ти ще види бял свят и ще е достъпна за всеки. Почти всеки кулинарен блогър се е опарвал от плагиатството. Съвсем леко в една предишна публикация загатнах за него и си знаем, че няма спасение от такива, които си цъкат из блоговете, копират, поставят в мейли за вестничета и списания и накрая печелят награди.



Всъщност това е напълно логично. Никоя рецепта в даден блог (и дори в моя) не е напълно автентична, авторска и никой блогър не открива топлата вода. Не открива как се приготвят пържени картофи, нито крем карамел, нито картофена яхния... Въпросът е, обаче, че всеки изгубва някакво време в писане и обяснение как да се приготви тази яхния или пък баница. Рядко съм срещала рецепти с кратко обяснение, колкото сам да си ги разбереш след това. Обикновено, всеки се старае (за кулинарните блогъри говоря) да изписва всичко подробно. Старая се и аз. 
И тук вече идва другата страна на нещата. Не откриваш топлата вода със своята картофена яхния, но пък записваш рецептата със свои думи и така зад всеки един картоф, домат или магданоз влагаш някакъв смисъл. Влагаш една частичка, макар и нищожна, от собствените си мисли. И докато ти мислиш как ще започнеш следващата публикация, така че да убедиш едва ли не, че тази торта е уникална на вкус, друг присвоява точно тази най-хубава част от рецептата ти, заради която с радост и гордост от написаното си натиснал въпросното оранжево бутонче. :) 
Лично на мен ми отнема понякога доста повече време да измисля точно как да започна следващата си рецепта - хем да не се повтарям, хем да не е нещо тривиално, хем пък и да напиша нещо и да не усещам, че нещо й липсва на тази рецепта. И както казах по-горе, всеки сам избира как да оформи своите публикации. Просто такъв е моят начин засега.
Не отдавам особено значение на това, че някой е копирал нещо си и ето спечелил нещо си. Но не ми става приятно, когато видя, че точно онази най-трудна понякога част - да започнеш с първото изречение, някак си се е изплъзнала и вече я виждаш като мисъл и чувство у друг.
Днес съвсем случайно попаднах на това списание, повод за днешната ми публикация. 
Единственото, заради което мога да похваля тази читателка на списание "Кулинарен журнал", е че уж е направила свои снимки към рецептата. 


Въпреки това съм на мнение, че един малък преразказ и преработка на описанието на рецептата или пък на увода (заради което най-много се подразних), или дори източник(!), никак няма да е излишен. И така и вълкът ще е сит - този, който си е копирал рецептата и са го наградили с нещо си, и агнето ще е цяло - този, който е вложил малко повече време и старание, и желание, но все пак е получил поне една частичка признание.

Може някои от вас да си помислят "Тази пък какво се пали толкова?", "За какво ги е написала тези неща?!". Това е първият и последен, може би, път, в който използвам блога си просто, за да напиша мнението си по един банален въпрос и с това приключвам темата. 

Лучник и нещо ново

И най-после поредната сесия приключи и се захващам с реализацията на списъка с рецепти, с които да попълня страниците на моя блог. Но преди това поукрасих малко тефтера с рецепти с нова визия. Надявам се, че ще ви хареса, а още повече се надявам да отбелижите дали това е така в коментарите си. :) От време на време трябва да внасяме разнообразие. И тъй като това е кулинарен блог ви предлагам да започнете от разнообразието в менюто. :)
Днес ще ви покажа една рецепта, на която от много отдавна бях хвърлила око. На практика замесвате хлебно тесто и приготвяте плънка с лук. Нищо сложно, но пък определено се получава една различна рецепта на вкус и на вид.  

Лучник

Вариант на "Пататник"

Пататникът е вид баница, но с картофи, типична за родопския край. Вариантите за приготвяне на това ястие са безброй - с кори или без, в някои случаи с използване на сурови картофи, в други - изпечен в сач или на тиган на котлона. 
От много отдавна имах намерение да направя този вид баница, след като ми хареса импровизацията с праз и гъби, но все нещо друго възникваше на челна позиция да бъде приготвено. Като основа на този пататник използвах тази рецепта, но с малки модификации от моя страна.
 
Пататник

Питка "Елхичка"

И след като показах новогодишния десерт, както и коледните сладки, няма как да пропусна и новогодишната ни питка, която оформих като елхичка. Идеята е много интересна и лесна за осъществяване, а крайният резултат - една красива питка, която носи много празнично настроение на трапезата. Разбира се, в Интернет има много идеи за такава питка, но мен ме впечатли най-много тази на Вили от "Кулинарна авантюра", защото се оформя много лесно, а накрая имаме много ефектен празничен хляб. Много често сме оформяли питки като охлювчета, това е най-лесното оформяне, но как никога не съм се сещала да подредим печивото с друга форма? Понякога човек се нуждае от лека подсказка, за да развихри кулинарните си фантазии. :) Пример е и тази питка. 

Питка Елхичка

Сладки "Розички" и сладки със сушени плодове

Топящи се в устата сладки с аромат на краве масло. Това бяха нашите коледни сладки. 
Това са сладките, които съм хапвала като малка с повод или без. Толкова често приготвяни и така забравени. Напомнящи за себе си единствено по пожълтелите страници в тефтера на майка ми, които ухаят на ванилия и които напомнят колко често тефтерът е бил отварян на тази страница. 
На фона на всички щолени, английски коледни пудинги и кексове, както и други модерни рецепти, тази година избрах отново да направя нещо позабравено.
Направихме сладките в два варианта. Традиционният е във формата на розичка, отгоре с поставено оцветено топченце от същото тесто. Спазих формата, но отгоре сложих една сушена черешка.

Сладки Розички