Пилешко, доматен сос, босилек...Ако трябва да опиша това ястие с няколко думи, то ще е така: истинско лято в чиния в преспите и студа.
Лазанята е много обичана вкъщи, но изключително рядко я приготвям. Защо ли? Защото ми отнема поне един цял следобед цялото приготвяне - първо започваме с корите, след това преминаваме към плънката, успоредно с това приготвям и соса. В случая има дори два соса - доматен, щедро подправен с босилек и сос Бешамел.
И докато дойде време за сглобяване на цялата пъстра картина - от сосове, плънка, кори, установявам колко голяма трябва да е кухнята или мивката, за да побере всички изцапани тигани, тавички, чинийки...
Но когато извадя тази разкошна вкусотия от фурната, когато кашкавалът или моцарелата са се разтопили, когато опитам първата хапка, си казвам, че целият следобед не е отишъл напразно. Защото храната е удоволствие, а в забързаните делници по-скоро е засищане на глада. Но през почивните дни едно парче сладкиш или едно по-засукано ястие, могат да ти доставят истинско удоволствие. А ако са споделени с приятели или семейството е най-вкусно и сладко! :)
.jpg)
