Шоколадов мус ♥

Много обичам десерти с шоколад и не знам защо толкова дълго време отложих направата на това божествено изкушение. Може би, защото е с френски корени, а френските специалитети ги свързвам със засуканост, сложност... Да, но съм грешала, защото не всичко, което ни звучи сложно, е такова наистина.
Като начинаещ кулинар тайничко си мислех, че може и да се издъня и да не се справя, а то се оказа фасулска работа. :) 
Не чакайте като мен толкова дълго, защото този десерт, след сладоледите, е много подходящ за лятото. И не, защото е лек (калоричен си е, но ще хапваме по малко уж), а защото се приготвя много бързо, без дълго стоене покрай котлоните.
Отново се доверих на Лора и Стоян. Доста често си открадвам идеи от тях, като побългарявам рецептата или пък променям пропорциите. В тази рецепта също направих промяна, като намалих количеството на шоколада, а следващият път може би ще намаля малко и захарта, защото стана маалко по-сладко, но това не е голям проблем.
Специфичното точно на този вид десерт е, че се образуват много балончета, поради които на външен вид мусът прилича на аеро шоколад.

Шоколадов мус

Около създаването на шоколадовия мус (в превод мус означава пяна) не открих някаква интересна история, а и сведенията за неговия произход са много малко. 
Известно е, че френските главни готвачи са приготвяли десерти с шоколад преди началото на 17 век. А шоколадовата пяна е станала известна през 18 век. Приготвянето й е било трудоемко заради разбиването на белтъците на ръка. 
Основните продукти в приготвянето на мус са яйца - белтъците и жълтъците, и шоколад. С течение на времето възникват разнообразни варианти - с добавка на сметана, ликьор, ядки, топинг, портокалов аромат, кафе и други.
Френската рецепта се отличава със своята семплост и може би точно в това се крие и нейното очарование. :)

Шоколадов мус


Отделяме белтъците от жълтъците. 
Изсипваме 100 г от захарта (може да използвате кристална захар, а не пудра) в касерола/метална купа/тенджерка и наливаме 90 мл (трудно може да се измери с точност) вода. Вари се, докато се получи средно гъст сироп. При мен първоначално се получи като мед , но налях още малко вода - около 2-3 супени лъжици и загрях отново. 
Разбиваме жълтъците с миксер. Към тях на тънка струя наливаме горещия сироп при непрекъснато разбиване. Разбиването продължава, докато жълтъците станат пухкави и удвоят обема си.
Белтъците разбиваме на пяна с една щипка сол. Прибавяме останалата захар (още 100 г пудра захар) и ги разбиваме на сняг.
Разтопяваме шоколада на водна баня. Не съм добавяла масло, както е в оригиналната рецепта.
След това го смесваме с жълтъците. 
Накрая прибавяме малко по малко белтъците (на няколко пъти) и разбъркваме внимателно с шпатула в една посока, за да не спихнат.
Готовия крем се налива в малки купички/чашки или в кутия с капак и се оставя в хладилник поне за 2 часа да стегне.

Шоколадов мус

Ако сте го изсипали в кутия след това при сервиране с помощта на лъжица, потопена в гореща вода, се гребва от муса и се разпределя в купички. Поръсва се с настърган бял шоколад или ядки по желание и се поднася.
Шоколадов мус

  • Ако желаете, може да намалите захарта на 180 г, като в сиропа може да сложите по-малко захар - 80 г.

Предизвикателството Liebster Blog Award

Днешната публикация ще е една игра на въпроси и отговори, в която се включват блогове, чийто брой на последователите е под 200. С рецепта ще се реванширам в идните дни, защото публикацията иначе ще стане мноого дълга и не вярвам някой да седне да прочете всичко предвид мързеливите почивни дни, които се задават. 
Та, центърът на внимание се измества от кухнята и кулинарното към споделеното и интересно предизвикателство.

Преди има-няма месец, получих първата си номинация от страна на Петя от "Mangiare...или кулинарни страсти" и научих за тази интересна блогърска игра. Накратко за нея: блогър задава десет въпроса на други десетима, а те от своя страна отговарят на въпросите и задават свои към други десетима блогъри. Така се получава една дълга верига от блогове, в която се разменят въпроси и отговори. Другото, според мен важно условие е, че блоговете, които се номинират трябва да имат под 200 последователи. По този начин добиват повече популярност и набират повече последователи.
А сега макар и с мъъничко закъснение отговарям на предизвикателството на Петя, което включва следните въпроси (и отговори вече). :)

1. Ако бяхте някаква храна, какво щяхте да бъдете? 
Много труден въпрос. Имам много любими ястия и подправки, но може би бих предпочела да съм босилек или мащерка. Подправката е най-важната съставка, без която нито едно ястие няма да бъде толкова вкусно, ароматно, галещо небцето и сетивата. А и с всяка различна подправка, познатата манджичка добива съвсем различен вкус и аромат. Чрез тях внасяме разнообразие и откриваме нови вкусове. 

2. Къде бихте отишли за седмица-две?
Бих искала да отида във Венеция точно в този момент. Вдъхнових се от една наскоро прочетена книга и се замечтах. 

3. Любим аромат?
Също нямам само един любим. 
Обожавам аромата на току що изпечен хляб или питка, аромата на море, на вкусни бабини/мамини манджички,  на вкусните летни плодове - ягоди, череши, пъпеш и мнооого други, на изпечен сладкиш или меденки, аромата на пролетен дъжд....

4. Кафе или чай?
Не пия чисто кафе, но обичам мляко с кафе, т.е. капучино, мокачино и другите подобни, в които се усеща аромата и вкуса на кафе, но не е натрапчив и горчив. Зимата, разбира се, наблягам на чайовете, лятото на студените (най-добре домашно направени). А любимата ми сутрешна напитка е мляко с какао. :)  

5. Имате ли любими обувки?
Не, нямам. По-скоро имам любими видове и това са сандалите. 

6. Какво ви прави впечатление, когато виждате за първи път даден човек?
Начинът, по който се държи, говорът, погледът.

7.От какво се нуждаете в момента?
От реализиране на мечтите ми.

8. Последно на какво се разсмяхте?
Не си спомням, но не защото е било отдавна, а защото постоянно го правя и забравям на кое съм се смяла и на кое не. :)

9. Имате ли нещо, което мислите, че ви носи късмет и ако да, какво е то?
Да, имам, обаче не знам дали ми носи късмет, само така си мисля (но няма да издавам какво е).

10. Как се казва домашният ви любимец? ( ако нямате как бихте го кръстили?)
 Нямам домашен любимец, никога не съм имала (освен котките и кучетата на село, които не се броят) и затова не съм мислила за име.


Второто предизвикателство е от Гери, която много често забърква мусове, подправени с краски и мечти. :)


Моите десет питанки... и моите десет отговора:
1. Кое е нещото, без което не можеш?
Ще отговоря на въпроса от нематериална гледна точка, защото материално погледнато никой не може без пари, разни вещи и други. Но аз не мога без това да си помечтая малко, не мога без да се усмихвам, не мога без семейството си, което е много важно за мен, не мога и без приятелите си. :) И без блога си вече не мога. :)))

2. Какво ти дава блогът?
Ето как направих плавен преход от предишния въпрос към този. :) 
Блогът ми дава удовлетворение, когато някой се престраши да ме попита как да приготви дадената рецепта и иска съвет. Също така ми носи и една много приятна емоция, когато непознати хора драсват по някой ред в коментарите, който съдържа само позитивни думи, сърдечни и много мили. За щастие, в блога пишат само добронамерени хора. 

3. Би ли направил/а нещо насила?
Надявам се никога да не ми се налага да правя такова нещо. 

4. В какво вярваш?
Вярвам в истинската искрена и вечна любов. Да, знам, че звучи много наивно и според някои хора тя не съществува, но се надявам, че този отговор, ще бъде прочетен от повече хора, които наивно и безрезервно вярват в нея - намерила са я или все още я търсят, но не са загубили вяра в нея. 

5. Кое те натъжава?
Напоследък все повече и повече неща.
Натъжава ме, че страната ни е паднала в една дълбока пропаст, от която не вярвам, че някога ще успеем да се измъкнем. 
Натъжава ме мизерията, в която хората са принудени да живеят. 
Натъжава ме, че си скапваме природата. 
Натъжава ме, че няма справедливост и че тази дума отдавна е изгубила своето значение.

6. Кое е любимото ти занимание?
Обичам да готвя и да си попълвам блога с нови рецепти. 
Обичам да чета книги. 
Обичам разходките сред природата.

7. А кое е най-досадното ти занимание?
Досадно ми е да мия чинии, особено след като съм правила нещо в кухнята и са изцапани всички купи, лъжици и други.

8. Кое е най-голямото ти изкушение?
Обичам десертите - то си и личи не само по броя им в блога. :)

9. Разум или чувства, защо?
Зависи от ситуацията. Понякога трябва да свършиш нещо разумно, като използваш повече мисленето си, а друг път се отдаваш на чувствата си и емоциите. :)

10. Какво е за теб животът?
Животът е цветен и многолик.

А сега е ред да прехвърля топката от въпроси на други блогъри, които се надявам да откликнат на поканата ми. :)


  1. Павлина Петкова - "Casa Perfetta"
  2. Руми - "Румянтика в кухнята"
  3. Nas - "В моята кухня!"
  4. Мари - "Моят сладък дом"
  5. Таня - "Coffee and chocolate"
  6. Кремена Русева - "Cook with a smile"
  7. Ваклина - "Viki's blog"
  8. Михаела Табакова - "Michelle's strawberries and mint"
  9. Ирина Георгиева - "Сладички неща"
  10. Милена Поптолева - "Vkusnouhanie"
А моите въпроси към вас са:
  1. С каква цел създадохте своя блог?
  2. Какво ви вдъхновява най-често?
  3. Кои три (може и четири) думи ви описват най-точно?
  4. Сладко или солено?
  5. Имате ли провал в кухнята и какъв е той?
  6. Коя е любимата ви подправка?
  7. Кое е любимото ви българско ястие?
  8. Какво може да ви изкара извън нерви?
  9. Какво ви прави щастливи? 
  10. За какво мечтаете?
Ако решите да се включите в тази игра, не забравяйте да уведомите блогърите, които сте поканали от своя страна, да се включат в предизвикателството.

Питки розички

За приготвянето на питки, хлебчета, пици и други изделия използвам едно универсално тесто, което включвам в много публикации. Единствената разлика е в начина на оформяне, при който обикновеното тесто се превръща в красиво и апетитно изделие. Идеята за оформяне видях в  блога на Таня, която е представила и подробно стъпка по стъпка рецептата. Много оригинално и лесно за реализиране!

Питки розички

Необходими продукти:
1 яйце
200 мл прясно мляко
200 мл вода
1-2 с.л. олио/зехтин/разтопено масло
1 кубче мая
1 ч.л. сол
2-3 ч.л. захар
брашно за замесване на меко тесто (около 600-700 г)
1 яйце за намазване на питките
сусам за поръсване

Разбиваме яйцето.
Разтваряме маята във вода заедно със солта, захарта, мазнината. 
Смесваме прясното мляко, разбитото яйце, маята.
Пресяваме брашното, което като количество не мога да кажа с точност колко е, защото зависи от това колко сте месили тестото и поради тази причина то поема и повече брашно. Но за меко тесто, което не се лепи по ръцете при месене, използвам около 600-700 г брашно (този път премерих с точност).
След като сме замесили тестото, го прехвърляме в друг съд - тава или купа. По-лесно се изважда след това и не залепва за съда, ако купата е намаслена леко с олио. Покриваме тестото с фолио за свежо съхранение/стреч.
Оставяме го да втаса, докато удвои обема си.
След това втасалото тесто разточваме с дебелина около 1 см. Намаслете с малко олио плота, точилката и самото тесто, за да не залепва.
След това с помощта на метален пръстен или чаша (използвах по-малка за кафе) изрязваме кръгчета.
Вземаме 4 кръгчета и застъпваме краищата им, след това навиваме този низ от кръгчета на рулце. Аз не съм разрязвала след това на две, както е показала Таня, защото розичките ми станаха по-малки.
Поставяме всяка розичка във формичка, тип тарталета или някаква друга - тези за крем карамел също биха свършили работа. Най-лесно е да покрием съда с хартия за печене. Ако нямате - намаслете с олио.
Оставяме ги да втасат още веднъж, докато се увеличи обема им.
След това ги намазваме с разбито яйце и поръсваме със сусам по желание.
Печем в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 30 минути. Когато станат златисти, покриваме с алуминиево фолио, за да не прегорят.
Когато са изпечени, вадим от формичките и поставяме върху решетка, за да се охладят. 

Питки розички

Солени кексчета с тиквичка и сирене

Солените кексчета са една перфектна закуска, която много си подхожда с чаша айран. Ако сте решили да прекарате някой от почивните си дни сред природата, те са една добра идея, с която може да се заситите след дългата разходка. 
Много подходящи са и за някоя съботна или неделна закуска. 
Наподобяват мъфините/кексчетата със сирене, само че тук има и една тиквичка за акцент, за да не забравяме, че сега им е сезона и са най-вкусни. :)

Kексчета с тиквичка и сирене

Необходими продукти за 12 кексчета:

2 яйца
150 мл прясно мляко
100 мл олио
250 г брашно
2 ч.л. бакпулвер
1 малка тиквичка
100 г сирене
4 стръкчета мащерка по желание
3-4 стръка копър по желание
1 ч.л. сол
маково семе за поръсване


Първо настъргваме тиквичката на ренде, посоляваме и изстискваме много добре, за да се отдели течността от нея.
В купа разбиваме яйцата, добавяме прясното мляко и олиото. Разбъркваме добре.
Пресяваме брашното заедно с бакпулвера.
Добавяме го на части към яйчената смес и разбъркваме, за да няма бучици.
Подправяме с малко сол, натрошаваме сиренето, накъсваме листенцата мащерка, добавяме ситно нарязания копър и настърганата тиквичка. Разбъркваме всичко много добре.
Разпределяме сместа във формички - ако са за крем карамел или за еднократна употреба, ги намасляваме и набрашняваме, ако са силиконови - само ги намасляваме.
Пълним формичките до 2/3 от обема им, не ги пълним догоре. Накрая поръсваме с маково семе.
Печем в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 25 минути. Може да проверите дали са изпечени и с клечка за зъби - ако забодете кексчето и клечката е суха, значи са готови, ако има полепнало тесто - значи трябва да допечете.
След като са готови, изваждаме кексчетата от формите и ги оставяме да изстинат върху решетка или чиния, покрита с кухненска хартия/салфетка.

Kексчета с тиквичка и сирене

Сладкиш с кайсии

Оранжеви, сочни и ароматни, те ни се усмихват на пазара или в най-добрия случай от близкия надвиснал клон с плодове. Освен да си ги хапваме в натурален вид, към някоя плодова салата или пък мелба, може да приготвим и сладкиш. 
Особеност при сладкишите с плодове е, че трябва тестото да бъде много по-гъсто от обикновено кексово тесто, защото плодовете пускат сок, който разводнява блата и накрая остава сурово тестото. 
Друг много сполучлив сладкиш с плодове, който съм правила, е този с нектарини и карамел
А сега да се върна на рецептата за сладкиша с кайсии. Съветвам ви да използвате сладки и много добре узрели кайсии.


Необходими продукти:
3 яйца
180 г захар
1/2 ч.ч. олио
1/2 ч.ч. кисело мляко
2 ч.л. сода бикарбонат
350 г брашно
ванилия за аромат
грис за поръсване
разполовени кайсии 

Разбиваме яйцата заедно със захарта.
Добавяме олиото, ванилията. 
Към киселото мляко добавяме содата и когато шупне го прибавяме към яйчената смес.
Разбъркваме много добре.
Пресяваме брашното и го прибавяме на части към другите съставки, като бъркаме много добре, за да не се образуват бучици.
Трябва да се получи много гъсто тесто, което почти да се отлепва и от стените, както е показано на снимката.
Намасляваме с малко олио и набрашняваме тавата (моята с диаметър 28 см). Може да покриете и с хартия за печене за по-голямо удобство.
Разпределяме тестото и заравняваме. Отгоре върху него подреждаме разполовените кайсии, като само ги поставяме, а не ги притискаме, за да не потънат в тестото. 
По желание всяка кайсия може да поръсите с пшеничен грис, който ще поеме малко от техния сок при печене и няма да има опасност от разводняване на тестото.

Печем в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 40 минути, а като се зачерви, го покриваме с алуминиево фолио, за да не прегори отгоре тестото.
Проверяваме с клечка за зъби или шишче дали полепва тесто - ако да, печем още, ако ли не - вадим и оставяме да изстине.
Сервираме сладкиша, поръсен с пудра захар.

Домашна лимонада

Свежа и разхладителна, домашната лимонада е идеалната напитка за горещото (макар напоследък много дъждовно и хладно) лято. Много по-полезна и вкусна от готовата купена, а и сме си спестили някой-друг оцветител и някое Е.

Необходими продукти за 1л :


Измиваме много добре лимоните. Изцеждаме сока им. Може да се прецеди, ако са попаднали някакви семки от лимоните.
Добавяме водата (използвах газирана, но и с трапезна обикновена ще се получи добре) и меда/захарта на вкус. Разбъркваме добре, за да се разтвори меда. 
Наливаме в кана или шише.
Сервираме с резен лимон, листенца мента или маточина и лед.

Вита торта с малини

Рожден ден... За някои хора е дълго плануван и чакан ден, отбелязван с голямо пищно тържество, за други е ден с лекото неприятно чувство, че е изминала още една поредна бързо изнизала се година, за трети пък е ден, в който има някакво малко очарование - милите пожелания, подаръкът и разбира се специалната торта, без която празникът няма да е същият. Разбира се, не е задължително да има торта, но все пак е хубаво, ако има един специален десерт, който да ни подслади в този ден (и не само тогава). Без много излишна помпозност и пищност, за мен рождения ден е именно от този последния симпатичен и чаровен вид. 
Може би дори приготвянето на тортата, създава по-голяма еуфория, отколкото самия ден рожден. Все пак хем трябва да е вкусна, хем и красива, хем и по-различна, и празнична.
Надявам се, че съм се справила и без да се впускам в много излишни думи, представям рецептата, която не е от най-лесните и бързите, но пък това е специалната торта и всяка минута, в случая и часове, си залужават. 


Необходими продукти:
за 1 блат (необходими са ни 2):
5 яйца
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. брашно
1 ч.л. бакпулвер
ванилия, настъргана кора на лимон

за шарката:
1 яйце
2 с.л. захар
3 с.л. брашно
сладкарска боя или какао

за крема:
500 мл сладкарска сметана
3-4 с.л. заквасена сметана
300 г малини
150 г шоколад
1 ч.л. желатин

сироп:
100 мл вода
2 с.л. захар

за малиновото желе:
150 г пасирани малини
2 ч.л. желатин
малини за украса


Първо, приготвяме блатовете. Най-удобно е да се направят предишния ден.

Отделяме жълтъците от белтъците. Разбиваме белтъците на пяна, след това прибавяме по-голямото количество захар и разбиваме отново, докато станат на сняг.
Към жълтъците прибавяме останалото количество захар и разбиваме.
Към белтъците изсипваме жълтъците. Добавяме ванилия, настъргваме кора от лимон. Разбъркваме внимателно.
Пресяваме брашното заедно с бакпулвера и го прибавяме на части към яйчената смес. Разбърваме внимателно, за да не спихнат яйцата, а и за да няма бучки в тестото.
Разпределяме тестото в правоъгълната тава на фурната, която намасляваме с олио и набрашняваме или покриваме с хартия за печене. 
Печем в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 15 минути. След като е готово, оставяме за около 5 минути да изстине и поставяме в голям поднос или направо върху плота, за да изстине.

Приготвяме  шарката на втория блат по аналогичен начин, както в тази рецепта: рисувани пастички.
 
Приготвяме сместа за втория блат по същия начин, както и за първия.
Изсипваме сместа за блата върху оформената шарка и разпределяме равномерно.
Печем в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 15 минути, след което изваждаме от тавата и оставяме на изстине.
Когато блатовете са много добре изстинали, ги разрязваме на три равни ленти по дължина.  Може да разрежете и на четири части, зависи колко искате да е висока тортата.
Посипваме малините с малко захар - около 1-2 с.л. и ги оставяме да си пуснат малко от сока, който ще използваме, за да гланцираме малините върху тортата.
Разбиваме сметаната на пухкав сняг. Трябва да е студена, направо от хладилника, за да се разбие. Това е тънкостта на сладкарските сметани. Друг съвет, не я разбивайте прекалено дълго, защото става твърда и сбита. 
Разделяме сметаната на две равни части.

Към първата добавяме шоколад, който разтопяваме на водна баня и охлаждаме. 
Ако сметаната все още е много студена, оставете я за около 20-30 минути на  стайна температура, защото ако добавите шоколада веднага, той ще се втвърди.
Отделяме сока, който са пуснали малините. След това ги пасираме и полученото пюре прецеждаме, за да няма семки.
Към втората част от сметана добавяме малко заквасена сметана и половината от пюрето, останалото е за желето отгоре. Смесваме много добре. За всеки случай добавяме 1 ч.л. желатин, който смесваме с около 1-2 ч.л. вода. След като набъбне, го разтваряме на водна баня. Добавяме го към малиновия крем.

Сиропът се приготвя, като загряваме водата със захарта. Когато заври, е готов.
Сглобяваме тортата. 
Върху една от лентите блат разпределяме малинов крем. Навиваме на руло и го поставяме изправено в поднос. Може да сиропирате леко преди да сложите от крема.
Сиропираме леко друга лента, намазваме я с крем и я навиваме около рулото в подноса.
С другата лента процедираме по същия начин, като е важно да застъпим края на предишния "блат" с края на тази лента. Идеята е да се получи нещо като пръстен или охлюв. Както е показано на снимката.


Редуваме кремовете - шоколадов и малинов. Накрая отделяме от малиновия, за да намажем и отгоре тортата.
Към 2 ч.л. желатин добавяме малко вода. След това го разтваряме на вода баня.
Към останалото пюре от малини добавяме 2 ч.л. разтворен желатин. Оставяме да се стегне за малко в хладилника и след това разпределяме върху тортата. 
Накрая украсяваме с цели малини, които намазваме с малиновия сок + останалия разтворен желатин - около 1 ч.л.
Накрая покриваме с капак и оставяме в хладилника, за да се стегне.