Бял хляб с прясна мая в хлебопекарна

Най-после реализирам една много отлагана публикация, благодарение на читателка на блога, която ме подтикна да покажа още една рецепта за въпросния уред - хлебопекарната.
Всички рецепти, които са дадени в книжките с рецепти са със суха мая. Винаги, когато правя нещо вкъщи използвам прясна/жива мая. Едната причина е, че съм свикнала да си я използвам в тестените нещица, а другата е, че е няколко пъти по-евтина от сухата мая. За сравнение - едно кубче струва почти колкото едно пакетче суха, но може да се използва за приготвянето на четири хляба, а не само на един. Затова след няколко десетки, може би, опита със суха мая, реших да експериментирам и с прясна. И тук дойдоха многократните опити с различно количество мая, при което хлябът или бухваше много малко, или пък опираше в капака на машината, така че част от коричката си оставаше залепнала за стъклото, което след това трябва и да се изчисти внимателно с гъба, за да не се надраска.
Та, докато стигна до тези пропорции на рецептата минаха няколко месеца. В крайна сметка за успеха на един добре бухнал хляб разбрах, че стоят няколко фактора. Единият е течността да е затоплена, брашното също е желателно да е със стайна температура. Другото важно е какво брашно използаме. Аз лично използвам това и това. Доволна съм как се получава хлябът и с двата вида.

Необходими продукти:

10 г прясна мая
340 мл вода
1 с.л. олио
590 г бяло брашно
1 ч.л. захар
1 ч.л. сол

Първо измерваме всички продукти с точност. При използване на пекарна пропорциите са важни, затова е необходимо да имате и кухненска везна.
Разтваряме маята в част от водата, която трябва да е топла, но не и гореща!
След това в останалото отмерено количество (също топло) разтваряме солта и захарта.
Наливаме водата и разтворената мая в казанчето. Наливаме малко олио - около една или две супени лъжици.
Изсипваме брашното. Може да го пресеете предварително. Преди правех така, но от мързел пропускам вече дори и тази стъпка, която е много важна при замесване на домашни питки.
Приготвям хлябът на програма за основен бял хляб - 1000 г - средно препечен.
След като е изпечен, го изваждаме от казанчето и го оставяме да изстине върху решетка.


Бял хляб в хлебопекарна

Винаги наблюдавайте тестото, докато се меси. Независимо, че рецептата е с точни пропорции, понякога тестото се нуждае от още вода, а ако е лепкаво от още малко брашно.
Тук може да видите как изглежда този процес, за да може да прецените.

Задължително е течността да е топла. Може да се добави около 50-100 мл прясно мляко, а останалото количество да е вода.

Винаги разтваряйте предварително прясната мая с малко топла вода. Едно кубче е стандартно около 40-42 г. Предварително може да си претеглите по около 10 г, както е в рецептата. До седмица прясната мая издържа, съхранявана в хладилник, но може и да се замрази. Следователно в замразено състояние отново безпроблемно се разтваря в топла вода.

Мусака с картофи за начинаещи

Като си погледнах последните публикации видях, че освен тесто и сладко друго не съм публикувала от новата година насам... Вкъщи не ядем само торти и питки, разбира се.
Затова днес ще готвим "Мусака"!  
В блога липсват онези простички мамини манджи, които всеки приготвя в ежедневието си.
Смятам, че всеки си има собствена домашна рецепта за мусака, научил от своята майка или баба. И точно поради тази причина оставям на тях задачата да предават по традиция рецептата, която обикновено се свежда до "на око слагам картофи, на око ще прецениш колко вода да сложиш" и ето мусаката е готова! Днес и аз ще се възползвам от тези мерни единици, защото наистина е трудно да измериш с точност картофите, доматите и водата, защото всичко зависи от тавата, в която ще печете мусаката. 

Тъй като имам кулинарен блог, моите приятелки черпят информация от първо лице и ми задават обикновените въпроси: "Какво да сготвя? Имам това, това и онова, но не ми се занимава много време...?" или "Искам да направя мусака. Проверих в блога ти, но рецепта няма....". 
Днес ще отговоря на втория въпрос по мой си начин. Ще покажа как приготвям мусаката вкъщи. Много често не се занимавам със заливки и затова я правя без. Но днес ще я направим и с калпак (както аз го наричам). А ако вие не го обичате (както много хора всъщност), просто пропуснете тази стъпка. 

Пропорциите трябва да ги нагодите според съда, в който ще печете. За ориентир ще онагледя процеса със снимки, така че да прецените колко трябва да са картофите "на око", както и плънката.
Запрятаме ръкави и започваме с най-пипкавата (поне за мен) задача - беленето на картофите и преценяването колко да са те.

Мусака с картофи

Необходими продукти:

около 1 кг  картофи (+/– някой друг картоф)

за плънката:
1 глава лук
500 г кайма
350 г  домати от консерва (или смлени пресни, ако са в сезон)
2 ч.л. червен пипер
1 ч.л. чубрица или 1 ч.л. риган (предпочитам го)
ситно нарязан пресен босилек или 1 ч.л. сушен - отново по желание
сол и черен пипер на вкус
вода - да покрие продуктите

за заливката:
3 с.л. брашно
400 г кисело мляко
2 яйца
щипка сода бикарбонат по желание


Обелените и измити картофи се нарязват на малки кубчета. Разпределят се в тавата.
За плънката лукът се реже на ситно и се задушава в около 3-4 с.л. олио и още толкова вода. Така избягвам пърженето. Вие, обаче, може да го запържите само в олио.
Когато лукът омекне, добавяме каймата. Тук процедирам така: дърпам тигана от котлона, към каймата (която в момента е като голямо кюфте) наливам много малко вода и разбърквам много добре. Връщам на котлона и продължавам да разбърквам. По този начин каймата става по-лесно на малки трохи по време на готвенето.

Мусака с картофи

Когато каймата промени цвета си, добавяме червения пипер и доматите. Разбъркваме, изчакваме сосът да заври и махаме от котлона.

Мусака с картофи

Добавяме плънката към картофите. Разбъркваме. Наливаме в съда вода (препоръчително да е топла, за да заври по-бързо ястието), така че почти да покрие продуктите. При печене водата се изпарява. Дори и да има вода след изпичане, картофите поемат течността.

Мусака с картофи

Печем мусаката под фолио (така по-лесно се задушават картофите, а и не изгарят отгоре) в предварително загрята фруна на 200 градуса, докато омекнат картофите.
За заливката разбиваме яйцата, добавяме киселото мляко и брашното. Разбъркваме добре. Слагам щипка сода, за да стане калпачето малко по-пухкаво. Но може да пропуснете това.
Когато мусаката е готова, заливаме отгоре със сместа и печем, докато заливката стане златиста.

Мусака с картофи

Сервираме по желание с кисело мляко. :)

Мусака с картофи

Това е моята мусака. Такава каквото я правим вкъщи. Надявам се с тази публикация да помогна на тези от вас, които никога не са правили мусака и не знаят точно как се приготвя.
А тези, специално заради които правя тази публикация, се надявам да останат доволни от обяснените стъпки и при следващи опити могат вече да погледнат в блога или за по-лесно да ми се обадят. :D

А коя е вашата любима рецепта за традиционната мусака, ще ми е любопитно да разбера в коментар под публикацията. :)

Хляб "Акордеон" с кашкавал

Другите често срещани наименования на този вид хляб е "Надиплен хляб", "Слоест хляб", a може би има и други, за които не знам. Така или иначе, идеята за този хляб е много интересна, обиколила е не един или два блога, както и предавания. Реализацията също не е трудна и непосилна задача, дори и за начинаещ като мен. С необходимо отделено време и доза желание резултатът е налице. Ароматен и красив хляб с много богат вкус. Казвам богат вкус, защото това е другата ефектна страна на оформлението - може да добавите каквото пожелаете - някакъв колбас, вид сирене, любима подправка или просто да го оставите натурален - без никакви допълнителни притурки. Съветът ми е да не се прекалява с тези добавки, защото тестото трябва да "диша". Аналогично на пицата, върху която съм чувала, че трябва да се сложат до три продукта, а ние сме свикнали да има много богата плънка. 
Това е една от онези рецепти, при които все едно такава няма и не е необходимо да има. Важна е идеята. Тестото, допълнителните продукти са по ваш избор. 
Разбира се, ще дам точните пропорции и обяснения как оформих това вкусно хлебче, което подправих с риган и обогатих с кашкавал.

Хляб Акордеон с кашкавал



Необходими продукти:
Адаптирано от: Бон Апети

1 яйце
100 мл прясно мляко
200 мл вода
20 г мая
1 ч.л. сол
1 ч.л. захар
1 с.л. олио
550-600 г брашно
20 г краве масло
100 г кашкавал
риган
сусам за поръсване

Прясното мляко и водата трябва да са топли - в никакъв случай горещи, нито пък студени.
Разбиваме яйцето. Обикновено отделям от него, защото намазвам малко печивата, а едно цяло яйце е много за намазване на една питка или подобен хляб.
В друга купа разтваряме маята във водата. Добавяме солта, захарта, олиото, млякото и разбитото яйце, от което оставям малко за намазване, както вече споменах по-горе. :) Смесваме добре всички продукти.
Пресяваме брашното. Правим си в него едно кладенче, в което наливаме постепенно течността. Замесваме тесто, което трябва да е меко и нелепнещо по ръцете ни.
Оставяме тестото да втасва в съд, намазан с олио (тава или голяма купа). Покриваме го с прозрачно фолио, за да не хваща кора и чакаме да удвои обема си.
Когато тестото втаса, го разточваме върху намазан с олио плот. Важно е да си намаслим и ръцете, както и точилката, за да не залепва тестото. Някои поръсват с брашно, но аз предпочитам да не добавям повече брашно на тестото.
Разрязваме тестото на равни правоъгълници, които намазваме с разтопено масло, поръсваме с риган и настърган кашкавал. Подреждаме три или четири парчета едно върху друго и ги поставяме в покрита с хартия за печене правоъгълна тава за терин (като тази от снимката).
Оставяме хляба да втаса втори път до удвояване на обема.

Хляб Акордеон с кашкавал

Накрая го намазваме с отделената част от разбитото яйце и поръсваме със сусам.
Печем в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 50 минути. Когато хлябът стане златист, може да се покрие с алуминиево фолио, за да не изгори коричката.

След изпичане се прехвърля върху решетка, за да изстине.
Най-вкусен е още топъл, докато кашкавалът се разделя на конци. :)

Хляб Акордеон с кашкавал

Други подобни хлябове може да видите тук:

Надиплен хляб от Бон Апети
Хляб "Акордеон" от блога "Сладко и солено"

Торта "Сникърс" (Snickers Cake)

С пристрастяващо вкусен карамелен пълнеж, много фъстъци, ефирен и нежен маскарпоне крем, а за финал - шоколадова глазура. Това е моята интерпретация на тази торта, която се приготвя наистина бързо. Единствено повече внимание и време трябва да се отдели на карамеления пълнеж, който е ключова и много важна част от тази торта. Ако той липсва, тортата няма как да бъде оприличена с прословутия десерт. Тортата не е ужасно сладка, но пък е малко по-тежка и калорична заради наличието на сметана, маскарпоне, шоколад, че и фъстъци. Ако търсите лека и ефирна торта, тази не е такава. Но пък ако търсите размазващ вкус, който да помните и след последните трохи, тази е точно такава.

Торта Сникърс


За първи път приготвих такъв карамелен крем. Не е лесна задача, имайки предвид, че и преди това (един-два пъти само) съм правила карамел. Но тук нещата могат малко да се усложнят, тъй като добавяме масло и сметана. При прибавянето на маслото, карамелът започва да пръска и трябва да внимаваме да не се изгорим, а когато прибавим затоплената сметана, карамелът се стяга и трябва да се разбърква много енергично и продължително, и същевременно отново много внимателно, за се получи накрая един много фин карамелен сос, който може да се използва за всякакви други десерти - глазура на сладкиш, топинг за сладолед или друг крем, или пък мус. Приложенията му са наистина много. 
Да не забравя да отбележа, че най-много ме впечатли рецептата на Ирина, която е приготвила уникален тарт. Смятах да се придържам изцяло към нейната рецепта за крем, но накрая спазих почти до грам приготвения от нея карамел с фъстъци
Ако все пак с обясненията малко по-горе съм ви разколебала в приготвянето му, съвсем спокойно може да използвате една консерва карамелено подсладено кондензирано мляко, но не навсякъде има руски магазини, от които може да се закупи. 


Необходими продукти:
за 2 блата (блатовете са заимствани от торта "Наташа")

3 яйца
150 г захар
180 г заквасена сметана
180 г брашно
5 г бакпулвер
есенция ванилия

за карамеления пълнеж:
150 г захар
1 с.л. краве масло
150 г печени фъстъци

за крема:
250 г маскарпоне
2 с.л. пудра захар или на вкус

за глазурата:
100 г шоколад
100 мл прясно мляко
1 ч.л. краве масло
фъстъци за декорация

сироп по желание:
100 мл вода + 1 с.л. захар

Първо приготвяме блатовете.
Разделяме белтъците от жълтъците. Белтъците разбиваме на гъста пяна. След това добавяме част от захарта. Продължаваме разбиването, докато станат на твърд сняг.
Разбиваме жълтъците на крем заедно с останалото количество захар. Прибавяме и сметаната. Разбиваме, за да се смесят добре.
Пресяваме брашното и към него добавяме бакпулвера.
Прибавяме жълтъците към белтъците. Ароматизираме с ванилия. Разбъркваме внимателно и добавяме брашното на части, като отново се разбърква внимателно.
Тестото разделяме на две равни части. Намазваме с олио дъното и стените на тава (с диаметър около 25 см) или покриваме с хартия за печене. Печем блатовете за около 15 минути на 180 градуса в предварително загрята фурна. Когато са изпечени, ги охлаждаме върху решетка.

Торта Сникърс


Приготвяме карамела.
Първо разтопяваме захарта до светлокафяв/златист/кехлибарен цвят. Дърпаме от котлона. Добавяме 1 с.л. краве масло. Внимаваме много, защото започва да пръска. Бъркаме внимателно, но и енергично, за да се смеси добре маслото с карамела. През това време сгорещяваме сметаната. Когато е готова, я добавяме към карамела. Ако карамелът междувременно е започнал да изстива и да се стяга, го връщаме за секунди отново на котлона, махаме го и тогава добавяме горещата сметана. 
Цялата карамелено-сметанова смес се връща отново на котлона и се разбърква, докато карамелът започне да се разтваря, за да се получи тази хомогенна смес от снимката. Когато сложих сметаната се получи една плаваща течност, а на дъното гъст карамел. Но това да не ви притеснява, всичко се смесва перфектно след упорито разбъркване. Но трябва да се действа внимателно. Толкова думи за един карамел....
Оставяме карамела да изстине много добре. 
Обелваме фъстъците и ги добавяме към изстиналия карамел.

Торта Сникърс


Маскарпонето се разбива с тел или бъркалка заедно със захарта.

Сглобяваме тортата.
Редуваме блат, карамелен пълнеж с фъстъци, крем с маскарпоне, отново блат.
Сиропирах леко блатовете с около 100 мл вода + 1 с.л. захар. Тъй като блатовете не са пандишпанови, кремът не е млечен и много течен, следователно тортата може да остане суха.

Накрая остава глазурата.
Сгорещяваме млякото и добавяме начупен шоколад, така че той да се разтопи от топлината на прясното мляко. Разбъркваме. Добавяме малка бучка масло. Оставяме да се охлади.
Заливаме тортата с глазурата и украсяваме с натрошени фъстъци. Оставяме тортата да стегне за една нощ и след това се наслаждаваме на разкош. :)

Торта Сникърс

Баналната приказка за копирането

Когато започнеш да водиш свой блог, особено кулинарен, зависи изцяло от теб как ще оформяш публикациите си, как ще представяш процеса на приготвяне - чрез текст или снимки. Кулинарните блогове в България са много, ама наистина мноооого! Всеки публикува различни рецепти, понякога ги заимстваме един от друг. Но все пак се придържаме (или поне аз и повечето редовни блогъри) към неписаното правило за посочването на източник.



Целите за воденето на един блог също са различни. Някои просто попълват рецептите си, за да могат по-късно да си погледнат рецептата - нещо като старите тетрадки и тефтери, но в модернизиран вариант. И все пак всичко записано на хартия си е най-трайно, освен ако не забуташ листчето някъде и след това с рецептата ти е свършено. 
Други пък водят свой блог с цел някаква си печалба от реклами, а пък трети - за да бъдат по някакъв начин полезни на други начинаещи. Има и четвърти - смесени измежду всички изброени до тук, а може би и пети. Всеки сам решава за какво ще е блога му, какво ще извлича от него и с какво да запълва страниците му. 
Когато натиснеш бутончето "Публикуване", рецептата ти ще види бял свят и ще е достъпна за всеки. Почти всеки кулинарен блогър се е опарвал от плагиатството. Съвсем леко в една предишна публикация загатнах за него и си знаем, че няма спасение от такива, които си цъкат из блоговете, копират, поставят в мейли за вестничета и списания и накрая печелят награди.



Всъщност това е напълно логично. Никоя рецепта в даден блог (и дори в моя) не е напълно автентична, авторска и никой блогър не открива топлата вода. Не открива как се приготвят пържени картофи, нито крем карамел, нито картофена яхния... Въпросът е, обаче, че всеки изгубва някакво време в писане и обяснение как да се приготви тази яхния или пък баница. Рядко съм срещала рецепти с кратко обяснение, колкото сам да си ги разбереш след това. Обикновено, всеки се старае (за кулинарните блогъри говоря) да изписва всичко подробно. Старая се и аз. 
И тук вече идва другата страна на нещата. Не откриваш топлата вода със своята картофена яхния, но пък записваш рецептата със свои думи и така зад всеки един картоф, домат или магданоз влагаш някакъв смисъл. Влагаш една частичка, макар и нищожна, от собствените си мисли. И докато ти мислиш как ще започнеш следващата публикация, така че да убедиш едва ли не, че тази торта е уникална на вкус, друг присвоява точно тази най-хубава част от рецептата ти, заради която с радост и гордост от написаното си натиснал въпросното оранжево бутонче. :) 
Лично на мен ми отнема понякога доста повече време да измисля точно как да започна следващата си рецепта - хем да не се повтарям, хем да не е нещо тривиално, хем пък и да напиша нещо и да не усещам, че нещо й липсва на тази рецепта. И както казах по-горе, всеки сам избира как да оформи своите публикации. Просто такъв е моят начин засега.
Не отдавам особено значение на това, че някой е копирал нещо си и ето спечелил нещо си. Но не ми става приятно, когато видя, че точно онази най-трудна понякога част - да започнеш с първото изречение, някак си се е изплъзнала и вече я виждаш като мисъл и чувство у друг.
Днес съвсем случайно попаднах на това списание, повод за днешната ми публикация. 
Единственото, заради което мога да похваля тази читателка на списание "Кулинарен журнал", е че уж е направила свои снимки към рецептата. 


Въпреки това съм на мнение, че един малък преразказ и преработка на описанието на рецептата или пък на увода (заради което най-много се подразних), или дори източник(!), никак няма да е излишен. И така и вълкът ще е сит - този, който си е копирал рецептата и са го наградили с нещо си, и агнето ще е цяло - този, който е вложил малко повече време и старание, и желание, но все пак е получил поне една частичка признание.

Може някои от вас да си помислят "Тази пък какво се пали толкова?", "За какво ги е написала тези неща?!". Това е първият и последен, може би, път, в който използвам блога си просто, за да напиша мнението си по един банален въпрос и с това приключвам темата.