Бял хляб с прясна мая в хлебопекарна

Най-после реализирам една много отлагана публикация, благодарение на читателка на блога, която ме подтикна да покажа още една рецепта за въпросния уред - хлебопекарната.
Всички рецепти, които са дадени в книжките с рецепти са със суха мая. Винаги, когато правя нещо вкъщи използвам прясна/жива мая на кубче. Едната причина е, че съм свикнала да си я използвам в тестените нещица, а другата е, че е няколко пъти по-евтина от сухата мая. За сравнение - едно кубче струва почти колкото едно пакетче суха, но може да се използва за приготвянето на четири хляба, а не само на един. Затова след няколко десетки, може би, опита със суха мая, реших да експериментирам и с прясна. И тук дойдоха многократните опити с различно количество мая, при което хлябът или бухваше много малко, или пък опираше в капака на машината, така че част от коричката си оставаше залепнала за стъклото, което след това трябва и да се изчисти внимателно с гъба, за да не се надраска.

Бял хляб в хлебопекарна

Мусака за начинаещи

Като си погледнах последните публикации видях, че освен тесто и сладко друго не съм публикувала от новата година насам... Вкъщи не ядем само торти и питки, разбира се.
Затова днес ще готвим "Мусака"!  
Смятам, че всеки си има собствена домашна рецепта за мусака, научил от своята майка или баба. И точно поради тази причина оставям на тях задачата да предават по традиция рецептата, която обикновено се свежда до "на око слагам картофи, на око ще прецениш колко вода да сложиш" и ето мусаката е готова! Днес и аз ще се възползвам от тези мерни единици, защото наистина е трудно да измериш с точност картофите, доматите и водата, защото всичко зависи от тавата, в която ще печете мусаката. 


Мусака за начинаещи

Хляб "Акордеон" с кашкавал

Другите често срещани наименования на този вид хляб е "Надиплен хляб", "Слоест хляб", a може би има и други, за които не знам. Така или иначе, идеята за този хляб е много интересна, обиколила е не един или два блога, както и предавания. Реализацията също не е трудна и непосилна задача, дори и за начинаещ като мен. С необходимо отделено време и доза желание резултатът е налице. Ароматен и красив хляб с много богат вкус. Казвам богат вкус, защото това е другата ефектна страна на оформлението - може да добавите каквото пожелаете - някакъв колбас, вид сирене, любима подправка или просто да го оставите натурален - без никакви допълнителни притурки. Съветът ми е да не се прекалява с тези добавки, защото тестото трябва да "диша". Аналогично на пицата, върху която съм чувала, че трябва да се сложат до три продукта, а ние сме свикнали да има много богата плънка. 

Хляб Акордеон с кашкавал

Торта "Сникърс" (Snickers Cake)

С пристрастяващо вкусен карамелен пълнеж, много фъстъци, ефирен и нежен маскарпоне крем, а за финал - шоколадова глазура. Това е моята интерпретация на тази торта, която се приготвя наистина бързо. Единствено повече внимание и време трябва да се отдели на карамеления пълнеж, който е ключова и много важна част от тази торта. Ако той липсва, тортата няма как да бъде оприличена с прословутия десерт. Тортата не е ужасно сладка, но пък е малко по-тежка и калорична заради наличието на сметана, маскарпоне, шоколад, че и фъстъци. Ако търсите лека и ефирна торта, тази не е такава. Но пък ако търсите размазващ вкус, който да помните и след последните трохи, тази е точно такава.

Торта Сникърс

Баналната приказка за копирането

Когато започнеш да водиш свой блог, особено кулинарен, зависи изцяло от теб как ще оформяш публикациите си, как ще представяш процеса на приготвяне - чрез текст или снимки. Кулинарните блогове в България са много, ама наистина мноооого! Всеки публикува различни рецепти, понякога ги заимстваме един от друг. Но все пак се придържаме (или поне аз и повечето редовни блогъри) към неписаното правило за посочването на източник.



Целите за воденето на един блог също са различни. Някои просто попълват рецептите си, за да могат по-късно да си погледнат рецептата - нещо като старите тетрадки и тефтери, но в модернизиран вариант. И все пак всичко записано на хартия си е най-трайно, освен ако не забуташ листчето някъде и след това с рецептата ти е свършено. 
Други пък водят свой блог с цел някаква си печалба от реклами, а пък трети - за да бъдат по някакъв начин полезни на други начинаещи. Има и четвърти - смесени измежду всички изброени до тук, а може би и пети. Всеки сам решава за какво ще е блога му, какво ще извлича от него и с какво да запълва страниците му. 
Когато натиснеш бутончето "Публикуване", рецептата ти ще види бял свят и ще е достъпна за всеки. Почти всеки кулинарен блогър се е опарвал от плагиатството. Съвсем леко в една предишна публикация загатнах за него и си знаем, че няма спасение от такива, които си цъкат из блоговете, копират, поставят в мейли за вестничета и списания и накрая печелят награди.



Всъщност това е напълно логично. Никоя рецепта в даден блог (и дори в моя) не е напълно автентична, авторска и никой блогър не открива топлата вода. Не открива как се приготвят пържени картофи, нито крем карамел, нито картофена яхния... Въпросът е, обаче, че всеки изгубва някакво време в писане и обяснение как да се приготви тази яхния или пък баница. Рядко съм срещала рецепти с кратко обяснение, колкото сам да си ги разбереш след това. Обикновено, всеки се старае (за кулинарните блогъри говоря) да изписва всичко подробно. Старая се и аз. 
И тук вече идва другата страна на нещата. Не откриваш топлата вода със своята картофена яхния, но пък записваш рецептата със свои думи и така зад всеки един картоф, домат или магданоз влагаш някакъв смисъл. Влагаш една частичка, макар и нищожна, от собствените си мисли. И докато ти мислиш как ще започнеш следващата публикация, така че да убедиш едва ли не, че тази торта е уникална на вкус, друг присвоява точно тази най-хубава част от рецептата ти, заради която с радост и гордост от написаното си натиснал въпросното оранжево бутонче. :) 
Лично на мен ми отнема понякога доста повече време да измисля точно как да започна следващата си рецепта - хем да не се повтарям, хем да не е нещо тривиално, хем пък и да напиша нещо и да не усещам, че нещо й липсва на тази рецепта. И както казах по-горе, всеки сам избира как да оформи своите публикации. Просто такъв е моят начин засега.
Не отдавам особено значение на това, че някой е копирал нещо си и ето спечелил нещо си. Но не ми става приятно, когато видя, че точно онази най-трудна понякога част - да започнеш с първото изречение, някак си се е изплъзнала и вече я виждаш като мисъл и чувство у друг.
Днес съвсем случайно попаднах на това списание, повод за днешната ми публикация. 
Единственото, заради което мога да похваля тази читателка на списание "Кулинарен журнал", е че уж е направила свои снимки към рецептата. 


Въпреки това съм на мнение, че един малък преразказ и преработка на описанието на рецептата или пък на увода (заради което най-много се подразних), или дори източник(!), никак няма да е излишен. И така и вълкът ще е сит - този, който си е копирал рецептата и са го наградили с нещо си, и агнето ще е цяло - този, който е вложил малко повече време и старание, и желание, но все пак е получил поне една частичка признание.

Може някои от вас да си помислят "Тази пък какво се пали толкова?", "За какво ги е написала тези неща?!". Това е първият и последен, може би, път, в който използвам блога си просто, за да напиша мнението си по един банален въпрос и с това приключвам темата.