В тази публикация искам да събера всички рецепти, които до момента съм приготвяла покрай Коледа и Нова година, за да улесня всички вас, приятели и читатели на моя блог, да подберете идеите за празничното меню.

Започвам първо с коледните сладки, които приготвям по-рано - обикновено, преди Бъдни вечер.

Mоже би, ще се запитате какво е това абсурдно заглавие на днешната ми публикация.

Но, четейки по-надолу ще разберете защо съм избрала тo да е забавно и закачливо. 

Както обещах в предишната си публикация, в блога ще споделя с вас по-подробно своите кулинарни впечатления и приключения в Милано.
С това слагам началото и на нова рубрика в блога - Кулинарни пътешествия, в която се надявам броя на публикациите да се увеличава (затова трябва да има и повече пътувания, разбира се).

Изниза се неусетно и 2015-та година. Тази публикация трябваше да я публикувам вчера, но и днес не е късно да тегля чертата на публикациите от старата година и да започна наново да попълвам блога с нови идеи и рецепти.

Изминалата година беше изпълнена с нови рецепти, нови приятели и читатели, както и с две изяви за кулинарни списания... 

Когато започнеш да водиш свой блог, особено кулинарен, зависи изцяло от теб как ще оформяш публикациите си, как ще представяш процеса на приготвяне - чрез текст или снимки. Кулинарните блогове в България са много, ама наистина мноооого! Всеки публикува различни рецепти, понякога ги заимстваме един от друг. Но все пак се придържаме (или поне аз и повечето редовни блогъри) към неписаното правило за посочването на източник.

Целите за воденето на един блог също са различни. Някои просто попълват рецептите си, за да могат по-късно да си погледнат рецептата - нещо като старите тетрадки и тефтери, но в модернизиран вариант. И все пак всичко записано на хартия си е най-трайно, освен ако не забуташ листчето някъде и след това с рецептата ти е свършено. 

Други пък водят свой блог с цел някаква си печалба от реклами, а пък трети - за да бъдат по някакъв начин полезни на други начинаещи. Има и четвърти - смесени измежду всички изброени до тук, а може би и пети. Всеки сам решава за какво ще е блога му, какво ще извлича от него и с какво да запълва страниците му. 

Когато натиснеш бутончето "Публикуване", рецептата ти ще види бял свят и ще е достъпна за всеки. Почти всеки кулинарен блогър се е опарвал от плагиатството. Съвсем леко в една предишна публикация загатнах за него и си знаем, че няма спасение от такива, които си цъкат из блоговете, копират, поставят в мейли за вестничета и списания и накрая печелят награди.

Всъщност това е напълно логично. Никоя рецепта в даден блог (и дори в моя) не е напълно автентична, авторска и никой блогър не открива топлата вода. Не открива как се приготвят пържени картофи, нито крем карамел, нито картофена яхния... Въпросът е, обаче, че всеки изгубва някакво време в писане и обяснение как да се приготви тази яхния или пък баница. Рядко съм срещала рецепти с кратко обяснение, колкото сам да си ги разбереш след това. Обикновено, всеки се старае (за кулинарните блогъри говоря) да изписва всичко подробно. Старая се и аз. 

И тук вече идва другата страна на нещата. Не откриваш топлата вода със своята картофена яхния, но пък записваш рецептата със свои думи и така зад всеки един картоф, домат или магданоз влагаш някакъв смисъл. Влагаш една частичка, макар и нищожна, от собствените си мисли. И докато ти мислиш как ще започнеш следващата публикация, така че да убедиш едва ли не, че тази торта е уникална на вкус, друг присвоява точно тази най-хубава част от рецептата ти, заради която с радост и гордост от написаното си натиснал въпросното оранжево бутонче. :) 

Лично на мен ми отнема понякога доста повече време да измисля точно как да започна следващата си рецепта - хем да не се повтарям, хем да не е нещо тривиално, хем пък и да напиша нещо и да не усещам, че нещо й липсва на тази рецепта. И както казах по-горе, всеки сам избира как да оформи своите публикации. Просто такъв е моят начин засега.

Не отдавам особено значение на това, че някой е копирал нещо си и ето спечелил нещо си. Но не ми става приятно, когато видя, че точно онази най-трудна понякога част - да започнеш с първото изречение, някак си се е изплъзнала и вече я виждаш като мисъл и чувство у друг.

Днес съвсем случайно попаднах на това списание, повод за днешната ми публикация. 

Единственото, заради което мога да похваля тази читателка на списание "Кулинарен журнал", е че уж е направила свои снимки към рецептата. 

Въпреки това съм на мнение, че един малък преразказ и преработка на описанието на рецептата или пък на увода (заради което най-много се подразних), или дори източник(!), никак няма да е излишен. И така и вълкът ще е сит - този, който си е копирал рецептата и са го наградили с нещо си, и агнето ще е цяло - този, който е вложил малко повече време и старание, и желание, но все пак е получил поне една частичка признание.

Може някои от вас да си помислят "Тази пък какво се пали толкова?", "За какво ги е написала тези неща?!". Това е първият и последен, може би, път, в който използвам блога си просто, за да напиша мнението си по един банален въпрос и с това приключвам темата. 

Това е и последната публикация в моя блог... НО само за тази година. Живот и здраве се надявам догодина да ми се случват само хубави неща и да успея да си водя блога, сравнително редовно, както и досега.

В края на годината по традиция се замислям какво преживях, оценявам плюсовете и минусите и си пожелавам за мен и близките ми само здраве и добро! 

Воденето на блог е доста интересно нещо... Изисква се постоянство, много желание и любов към това, което правиш. Така постепенно и читателите се увеличават. Хората, които се доверяват и се престрашават да си приготвят рецепта от блога - също. Пишат ми хора, които в действителност не познавам, отговарям на въпроси и се старая да бъда полезна на хора, които искат да разберат как да си приготвят нещо. Не че съм някакво кулинарно гуру или професионален готвач...Просто имам желанието да приготвям и да показвам всичко подробно, за да ме разбере всеки, който иска за първи път да приготви дадена рецепта. Надявам се, че успявам. Надявам се читателите на блога да се увеличават, което на мен лично ми носи радост. :) И в края на тази година искам да благодаря на всички, които посещават блога, които отделят време да напишат по някой коментар, с който да ме зарадват много!

Благодаря ви!

А класацията с рецептите от тази година, на които по-често сте спирали вниманието си, е:

1. Печен свински врат на фурна
2. Свински джолани с картофи в гювеч
3. Кюфтета от тиквички със сирене
4. Сладкиш с ябълки
5. Постна питка за Бъдни вечер
6. Бабина торта
7. Печено пиле в плик
8. Рулца от свинско месо с гъби
9. Празнична питка с мед

В предпоследния ден от годината слагам чертата на публикациите - рецепти за 2013 година.
Обикновено сега е моментът, в който се замисляме какво сме постигнали, удовлетворени ли сме от това и си спомняме набързо всичко, което сме преживели в тази година. 

Тъй като блогът е изцяло насочен към кулинарната чревоугодническа страна, равносметката ще е друга.
През тази година използвах част от свободното време, за да покажа по някоя рецепта. Надявам се да ви е било интересно и след това да сте връщали отново на страничката на блога, за да прочетете има ли нещо ново, което би ви било интересно. :))) И така блогът се сдоби с около 40 нови последователи - приятели, които четат рецепти, разглеждат снимки и в някои случаи оставят своите коментари. 
Благодаря на всички, които честичко коментират рецептите и ми подаряват своите позитивни мисли и усмивки! ♥

През 2013 година успях да запълня страниците на блога с нови 51 рецепти, а рецептата, която се радва на най-голям интерес, е бързият сладкиш с ябълки.

На следващо място доста след него се класират питката за начинаещи и сладкишът с ябълки и карамел.

Явно ябълките са сред най-предпочитаните и обичаните. Безспорно сладкишите с нейно участие са много ароматни и вкусни и са любими и на мен.

Весело посрещане на 2014 година! Пожелайте си нещо и нека то се сбъдне през новата година! :)

 Нямам домашен любимец, никога не съм имала (освен котките и кучетата на село, които не се броят) и затова не съм мислила за име.

Моите десет питанки... и моите десет отговора:

1. Кое е нещото, без което не можеш?
Ще отговоря на въпроса от нематериална гледна точка, защото материално погледнато никой не може без пари, разни вещи и други. Но аз не мога без това да си помечтая малко, не мога без да се усмихвам, не мога без семейството си, което е много важно за мен, не мога и без приятелите си. :) И без блога си вече не мога. :)))

2. Какво ти дава блогът?
Ето как направих плавен преход от предишния въпрос към този. :) 
Блогът ми дава удовлетворение, когато някой се престраши да ме попита как да приготви дадената рецепта и иска съвет. Също така ми носи и една много приятна емоция, когато непознати хора драсват по някой ред в коментарите, който съдържа само позитивни думи, сърдечни и много мили. За щастие, в блога пишат само добронамерени хора. 

3. Би ли направил/а нещо насила?
Надявам се никога да не ми се налага да правя такова нещо. 

4. В какво вярваш?
Вярвам в истинската искрена и вечна любов. Да, знам, че звучи много наивно и според някои хора тя не съществува, но се надявам, че този отговор, ще бъде прочетен от повече хора, които наивно и безрезервно вярват в нея - намерила са я или все още я търсят, но не са загубили вяра в нея. 

5. Кое те натъжава?
Напоследък все повече и повече неща.
Натъжава ме, че страната ни е паднала в една дълбока пропаст, от която не вярвам, че някога ще успеем да се измъкнем. 
Натъжава ме мизерията, в която хората са принудени да живеят. 
Натъжава ме, че си скапваме природата. 
Натъжава ме, че няма справедливост и че тази дума отдавна е изгубила своето значение.

6. Кое е любимото ти занимание?
Обичам да готвя и да си попълвам блога с нови рецепти. 
Обичам да чета книги. 
Обичам разходките сред природата.

7. А кое е най-досадното ти занимание?
Досадно ми е да мия чинии, особено след като съм правила нещо в кухнята и са изцапани всички купи, лъжици и други.

8. Кое е най-голямото ти изкушение?
Обичам десертите - то си и личи не само по броя им в блога. :)

9. Разум или чувства, защо?
Зависи от ситуацията. Понякога трябва да свършиш нещо разумно, като използваш повече мисленето си, а друг път се отдаваш на чувствата си и емоциите. :)

1. Павлина Петкова - "Casa Perfetta"
2. Руми - "Румянтика в кухнята"
3. Nas - "В моята кухня!"
4. Мари - "Моят сладък дом"
5. Таня - "Coffee and chocolate"
6. Кремена Русева - "Cook with a smile"
7. Ваклина - "Viki's blog"
8. Михаела Табакова - "Michelle's strawberries and mint"
9. Ирина Георгиева - "Сладички неща"
10. Милена Поптолева - "Vkusnouhanie"

1. С каква цел създадохте своя блог?
2. Какво ви вдъхновява най-често?
3. Кои три (може и четири) думи ви описват най-точно?
4. Сладко или солено?
5. Имате ли провал в кухнята и какъв е той?
6. Коя е любимата ви подправка?
7. Кое е любимото ви българско ястие?
8. Какво може да ви изкара извън нерви?
9. Какво ви прави щастливи? 
10. За какво мечтаете?