Дойде ред да покажа и коледните сладки. Тази година изневерих на традицията за правенето на меденки и реших да опитам нещо друго - не е казано да бъде съвсем различно и нетрадиционно, като щолен например, а просто някаква нотка на разнообразие. Извадих старата тетрадка и направих едни доста позабравени, но вярвам за мнозина от вас познати, сладки. И така на показ изваждам едни изпаднали в забрава сладки, които са малко по-пипкави за приготвяне, но пък настъпи най-прекрасният празник в годината и отделения час за приготвяне няма да ни струва кой знае колко усилия.
В рецептата липсват типичните коледни аромати, като канела , джинджифил и характерните коледни украси с фондан или шоколад, които напоследък са много модерни, но пък присъства най-важният елемент - незаменимият вкус на орехи, който е обгърнат от хрупкаво маслено тесто.

Необходими продукти:

за 30 кошнички

за тестото:

125 г краве масло

2 с.л. кисело мляко

1/2 ч.л. сода бикарбонат

2 ч.ч. брашно

щипка сол

щипка захар

ванилия, настъргана лимонова кора

за пълнежа:

3 белтъка*

1 ч.ч. пудра захар

1 1/2 ч.ч. смлени орехи

1 ванилия

Замесваме тестото, като смесваме в дълбока купа киселото мляко и содата, солта и захарта.

Добавяме мекото масло и на части пресятото брашно. Замесваме меко тесто, което не трябва да се лепи по ръцете.

Намасляваме формичките с малко олио с помощта на сладкарска четка.

Облепяме дъното и стените на формичките с тесто, като първо си правим от тестото малки еднакви по големина топчета, които разстиламе с ръка и след това разпределяме равномерно във формичката.
Поставяме всички малки тарталетки в тава.

Приготвяме си и пълнежа, като разбиваме белтъците на пяна, добавяме захарта и продължаваме да разбиваме, докато станат на сняг.

Ароматизираме с ванилия и добавяме смлените орехи. Разбъркваме внимателно.

С помощта на малка чаена лъжичка разпределяме пълнежа във формичките.

Печем кошничките в предварително загрята фурна на 160 градуса за около 20-25 минути, докато станат с приятен златист цвят.
След това ги оставяме да изстинат и изваждаме от формите.

*Според рецептата се използват 3 белтъка, но част от пълнежа ми остана. 
Може да го оползотворите, като разпределите сместа с лъжица в тавичка, покрита с хартия за печене и да изпечете за около 10 минути. Получават се вкусни ореховки. :)

Наближава Коледа! Според снежният човек остават едва 3 дни до най-милия, най-семейния, най-уютния и пълен с подаръци празник!
Не знам как се случи, но тази година, за разлика от миналата, ми е някак коледно и по детски нетърпеливо да се прибера наааай-после вкъщи (вече го направих) и да се захвана с всичко коледно. Украсата е сложена, остават само малките сладки приготовления, които от доста време се реят като идеи в главата ми - от пънчета, през традиционни меденки, та докато стигнем и до коледния щолен, нетипичен за нашите традиции, но пък нещо малко по-различно, нещо което оприличавам на козунак, но с повече сушени плодове.
Освен на коледно сладкоправене и кулинарни фантазии, се отдавам и на малък заслужен коледен мързел. :)

Споменах за щолена и затова реших той да е първото коледно лакомство, което да украси блога и заедно с него да се настани коледния дух. След като изчетох сума ти рецепти в блогове и други разни сайтове, реших да го направя, макар да не недоумявах как един козуначеноподобен сладкиш трябва да престои поне 2 седмици, т.е. трябва да се направи доста преди Коледа. След втория-третия ден стана доста твърдичък, а след десетия ден... още повече. Реших, че няма смисъл да го чакам вече да се накани да омекне. Разрязахме го за закуска и си хапнахме доволно кой с кафе, кой с чаша мляко.
Смятам, че след изпичане, докато е мекичък, ще е най-вкусен (поне за моя вкус, който обожава въздушните тестени изделия). Но дори и след толкова време престой не беше толкова сух, колкото очаквах. Текстурата му наподобява сладкиш, а ароматните лимонови и портокалови корички, стафиди и други сушени плодове придават един изключително интензивен и богат аромат. 





Предварително накисваме стафидите в малко ром или ликьор за 2-3 часа. 
Махаме костилките на фурмите и ги нарязваме на едро.
В купа разтваряме маята с част от прясното мляко и 1 с.л. захар.
Разбиваме яйцето, добавяме останалото мляко (уточнявам, че трябва да е топло), захарта, разтворената мая. Разбъркваме тази смес. Ароматизираме с ванилия, малко джинджифил, канела и настърганата кора на лимона и портокала.
Смесваме маята с яйчено-млечната смес.
В пресятото брашно си правим кладенче и постепенно изливаме течната смес.
Замесваме лепкаво тесто.
След това разстиламе малко тестото и добавяме сушените плодове - фурмите, боровинките. Накиснатите стафиди подсушаваме върху кухненска салфетка. Прибавяме ги и тях към останалите плодове.

През това време си приготвяме марципана. Слагаме бадемите за около минута във вряла вода и махаме люспата. Смиламе ги фино в блендер или чрез машинка за мелене на орехи. 


Разбиваме белтъка с пудрата захар и добавяме смлените бадеми. Разбъркваме и оставяме сместа в хладилник да стегне за около 2 часа.
След като щолена втаса, се разточва.
Оформяме марципана на фитил и го поставяме върху тестото. Завиваме щолена на руло. 

Поставяме го в тава или правоъгълна форма, покрита с хартия за печене.
Оставяме го да втаса още веднъж.
Печем в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 50-55 минути.

След като е изпечен, се намазва с разтопено масло и се поставя върху решетка, за да изстине. 
Малко по-късно се поръсва обилно с пудра захар.
Препоръчвам и предпочитам да се хапне веднага. :)

С чаша топло мляко с наситен вкус на какао и шоколад честитя празника на всички студенти! 

Нека трудностите бъдат по-малко и ги преодоляваме с лекота по пътя към успеха!

За да си приготвите тази напитка, за да се сгреете след дългата разходка (и след силния пронизващ вятър), ви е необходимо:

Необходими продукти:

за една чаша

250 мл прясно мляко

1 чаена лъжичка какао

5-6 блокчета шоколад

захар или мед на вкус

Заграваме прясното мляко. След като се сгорещи, сваляме от котлона, поставяме парченцата шоколад и какаото. Разбъркваме. 

Наливаме в чаша, подслаждаме с мед/захар и си хапваме някакви сладки или бисквитки. :)

Ако има неразтопени парченца шоколад, върнете на котлона и загрейте за кратко.

Весел празник на всички! :)

Видях, че има охладено бутер тесто, реших да купя, без да съм решила предварително какво ще майсторя с него. Постоя си няколко дни в хладилника и се сетих, че едни мързеливи кроасанчета с шоколад ще са една вкусна добавка към кафето на нашите/млякото с какао в моя случай. Запретнах ръкави, изгледах предварително видео рецептата на Бон Апети.

Общо взето приготвят се елементарно, няма никаква врътня... НО изобщо не се получиха добре, изобщо не се надуха, не станаха пухкави, а си останаха едни миниатюрни, леко сбити, но поне пък изпечени. Чаках ги да се наканят да се надигнат поне мъъъничко, но не. Те си останаха упорито в същата форма. Бях се нагласила и за хубави снимки, и за публикуване на рецептата. Като ги извадих от фурната окончателно се отказах. Но после размислих. И провалът си е някакъв опит и си признавам, че грешката ми може би идва от това, че леко разточих тестото. Може самото тесто да не е било в ред, не знам (използвах охладеното на Белла, уж продуктите им са качествени и не съм имала проблеми преди с тях). 




Следващият път пак ще се пробвам да ги направя - няма да разточвам и тогава се надявам, че ще станат като хората. :)

Отдавна в блога липсваше онази цветна и свежа нотка, която може да бъде възвърната единствено от някое предложение за салата. Есента също предлага много разнообразие и трябва да се възползваме максимално. На почит обикновено са различни салати със зеле, червено цвекло, моркови, карфиол... Няма как да забравим и червените чушки, с които може много да се експериментира и дори да се комбинират с... авокадо.

Може би ще ви се стори странно, може би вече някой също се е досетил за такъв вариант, но на мен най-много ми харесва авокадото комбинирано с печените червени чушки. :)

Авокадото има неутрален вкус, дори бих казала че е безвкусно, затова в повечето случаи се комбинира с някакви други зеленчуци и подправки. Най-известната рецепта с авокадо е гуакамоле, което представлява нещо като разядка.

Има много полезни свойства и заради това го определят като супер храна. 

За тази рецепта няма да давам точни пропорции, всичко е според вашия вкус. :)

Необходими продукти:

авокадо*

малко лимонов сок 

копър или магданоз

Първо разрязваме авокадото на две половинки. След това с малко ножче правим прорез между кората и сърцевината, а с помощта на малка лъжичка отделяме вътрешната част. Другият вариант е да се направят прорези върху самата сърцевина, като я нарязваме на кубчета (внимаваме да не нарежем кората, защото може да я използваме за сервиране на салатата), а след това кубчетата много лесно се отделят от външната обвивка на плода. Костилката се отделя много лесно също.

Накрая поливаме с малко зехтин или олио. 

Разбъркваме и сервираме. :)

*Как да познаем, че авокадото е добре узряло? При натиск с пръст, се усеща, че е малко меко, а не твърдо като камък.

Разбира се, не трябва да е прекалено меко, защото тогава вече е презряло, престояло и не става за ядене.

Ако е все още зелено, т.е. много твърдо при лек натиск, тогава може да го оставите за няколко дни на стайна температура.

Обикновено свързвам точно този десерт със зимата и най-вече с Нова година, когато традиционно присъства на трапезата. Пролетта и лятото никога не се сещам за вкуса на баклавата, защото тогава плодовете са толкова разнообразни, че се чудя в какъв сладкиш, торта или сладолед да ги прибавям. :) 

Е, времето захладня и е доста по-удачно да се поглезим мъничко с нещо по-сладичко. В палитрата от вкусове главна роля заемат тънките кори, парченцата локум, пандишпановия пълнеж, който се е напоил от сладкия сироп с дъх на лимон...


Необходими продукти:
1 ч.ч. = 180 мл

400 г кори за баница
4 яйца
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. брашно
1 ч.л. канела
1 ч.ч. смлени орехи
125 г краве масло
2 кутийки локум
1 ч.л. бакпулвер
1 лимон

сироп:
2 1/2 ч.ч. захар*
3 1/2 ч.ч. водa

Яйцата се разбиват със захарта. Добавя се брашното заедно с бакпулвера и се разбърква добре, за да не се образуват бучки. Тестото се ароматизира с настъргана кора от лимон.

Локумът се нарязва на малки кубчета, а смлените орехи (препоръчвам да не се смилат на ситен прах, а на по-едро, за да се усещат малките парченца) се смесват с канелата.

Разтопява се кравето масло.

Следва и сглобяването на баклавата.

Намазва се с малко разтопено масло първата кора, отгоре се слага втора, която също се намазва с малко масло. 

В единия край се подреждат парченца локум, разпределя се малко от пандишпанената смес и се поръсва с орехи. 

Завива се на руло и се подрежда в намаслена правоъгълна тава.

Така се процедира и с останалите кори.

С останалото масло се полива баклавата. 

Баклавата се пече в загрята на 180 градуса фурна за около 20-25 минути. След десетина минути може да се покрие с фолио, за да не прегорят корите.

След като е изпечена, се оставя да изстине. През това време може да се приготви сиропа, като се смесят водата, захарта и сока от половин лимон. Когато течността заври, се сваля от котлона. Оставя се да изстине за кратко, но не напълно. Докато е още топъл, сиропът се полива върху изстиналата баклава.

Десертът трябва да престои за една нощ (поне 8 часа), за да се напои добре.

* Ако ви се струва прекалено сладък сиропа, може да намалите количеството на захарта по ваш вкус.