Ако трябва да използвам една дума за този курс бих го определила като неповторим!
Някои от вас ще си помислят, че преувеличавам, но с днешната си публикация ще събера на едно място всички мои впечатления от трите дни, в които шоколадът заемаше централно място.
Не мога да не спомена факта, че в град като Варна подобни кулинарни мероприятия са рядкост, но скоро се надявам, че и това ще се промени.
Да, организират се кулинарни събития, на които се представят различни храни, като например Фермерски пазар, Веге фестивал и други. Но при тях може да дегустираш различни продукти и да си ги закупиш. В тях липсва онази кулинарна магия, която да те вдъхнови до степен, до която да не спираш да мислиш и да разказваш за преживяното и която да развихри кулинарната ти фантазия.
А да имаш възможността да се запознаеш с хора, които споделят твоята страст и да се докоснеш до висшия пилотаж на сладкарството, както и да научиш ценни съвети от професионалист като Шеф Стамболов си е вече направо дар от съдбата (и дар на мениджъра ми, който одобри молбата ми за отпуска за трите дни от седмицата :) )
Мастър класът бе организиран със съдействието и гостоприемството на
Culinary Arts Institute и бе с продължителност три дни, като във
финалния ден всички, в това число и моя милост, получихме сертификат за
взето участие.
Ден 1
И сега ден по ден започвам да споделям своите впечатления.
Първият ден започна с въведение и просвещение в света на шоколада. Шеф Стамболов ни представи интересна презентация откъде всъщност тръгва всичко и как шоколадът достига до нас вече готов за консумация.
Презентацията бе интересна, представена по разчупен начин със задаване на въпроси, така че да си размърдаме малко сивите вещества и заради примерите, интересните факти и шегите между Шеф Стамболов и неговият асистент, който превеждаше в ефир, избягахме от чувството, че се намираме на лекция в университета. Де да протичаха по този увлекателен начин и лекциите или уроците...
Може би за тези три дни се смях повече, отколкото бих го правила, ако гледам комедиен филм или ми разказват вицове. Но за това спомогна и шоколадът.
Както знаете благодарение на неговата консумация мозъкът ни произвежда ендорфин или така наречения "хормон на щастието".
Запасихме се с него в доста големи дози, имайки предвид, че всеки имаше възможност да опитва безброй много пъти шоколад, да темперира шоколад и накрая практическата задача завърши с приготвянето на бонбони и ганаш за трюфели.
Единствено съжалявам, че нямам по-добра снимка на първите ми бонбони, но добивате представа как изглеждат поне.
Радвам се, че Шеф Стамболов наблюдаваше работата ни и накрая направихме обобщение как са се получи бонбоните на всеки от нас. При мен, както се вижда шоколадовата обвивка е доста солидна, а трябва да е по-тънка, но като за първи опит съм много доволна.
И точно, за да усъвършенствам и приложа отново различните техники ще се снабдя с необходимите форми, шоколад и други и ще се развихря и вкъщи. :)
И така ден първи завърши, оставяйки след себе си огромно количество бъркотия в кухнята и шоколад.
Като обобщение от този ден съм очарована, че всеки имаше възможност да работи с шоколада и да разбере дали неговата работа е била успешна, както и да получи градивна оценка и критика за това.
В началото на практическата част беше истинска анархия. Може би, защото не се познавахме помежду си, може би, защото бяхме и немалко хора първия ден и бе трудно да постигнем организацията, която ни бе необходима.
Ден 2
С нетърпение през следващите два дни се събуждах, изпивах кафето си и дори изпреварвах алармата, която трябваше да ме буди. Защо ли?
През втория ден, без да губим излишно време, завързвахме престилките и се заехме със задачата да приготвим многокомпонентен десерт с маслена основа за тарт, шоколадов ганаш със солен карамел, кръмбъл с бял шоколад и сфера, приготвена със сметана.
Организацията този път беше под конец. Успяхме да приключим навреме с поставените задачи, да научим отново различни техники и да опитаме произведенията си. :)
Единствено, може би, ми липсваше оценката за цялостния десерт от страна на Шеф Стамболов, както бе в първия ден по отношение на бонбоните, но за сметка на това той зорко следеше работата на всеки от нас по време на изпълнението на рецептата, затова мисля, че в десертите резултатът беше отново положителен.
Денят за мен приключи и с шоколадова баня. Затова ви съветвам да не правите това в дома си, освен ако не сте подготвили няколко парцала или не сте опаковали кухнята си като за ремонт.
Ден 3
Отново бяхме на гребена на шоколадовата вълна, но сякаш третият ден мен ме грабна лека полека и гребена на яда. Но няма да влизам в подробности.
Само ще спомена, че този ден в началото не ми хареса особено. Имахме отборна задача, която беше много добре поставена и с ясни изисквания. Проблемът беше в липсата на организация в екипа ни, липсата на един ясен и точен лидер, а в случая се бореха двама за този приз и оттам, може би, всичко започна да се обърква.
Също така смятам, че за един десерт пет човека в отбор, с какъвто състав бяхме ние, е много. Може би, с трима или четирима нещата щяха да сработят по-добре. А дори и в екип с още един човек бих се чувствала доста по-комфортно, най-вече, защото на този курс попаднах на човек, който мисли по кулинарните въпроси почти идентично като мен и сме на едно мнение, когато нещата не се случват както трябва.
От друга страна, може би, трябваше да се измисли и десерт, който да съдържа повече съставни части, така че всеки да се включи адекватно. Тук нещата не бяха очарователни и самата задача се изпълни от тези, които искаха да изпъкнат в нея индивидуално, а не като екип.
И нагласата на всеки един от отбора също е важна. Когато смяташ, че няма да се справиш с нещо успешно и ще си на последно място, подценявайки уменията на хората в отбора ти, накрая това ти се връща - например, пресича ти се крема или не ти се получава карамела.
Затова положителната нагласа в началото е много важна поне в кулинарно отношение. Важно е да се готви с настроение и да изпитваш удоволствие от това. Не го приемай като задача и не подценявай възможностите на другите, което в отбора също лъхаше на моменти.
Спирам дотук с критиката към тази отборна битка, защото е по-важно е как продължи всичко.
Магическо и приказно...
Яли ли сте нещо потопено в течен азот с температура от -196 градуса. Аз да!
И не само това, но и опитахме артистичния десерт, поднесен директно върху плота на масата.
А има ли смисъл да описвам какъв бе вкуса на сладоледа, приготвен на момента от шеф Стамболов? Бе топящ се, с много нежен, но и същевременно наситен сметанов вкус, а в същото време и с вкус на боровинки, а и в любимия ми лилав нюанс.
Дори и докато пиша си представям вкуса му и си мисля това наистина ли ми се случи?
Наистина ли участвах в тази магия, наистина ли?
Надявам се, че приказката ще има продължение и че отново ще имаме възможност да почерпим вдъхновение и голяма доза ендорфин в компанията на Шеф Стамболов.
Ден 2
С нетърпение през следващите два дни се събуждах, изпивах кафето си и дори изпреварвах алармата, която трябваше да ме буди. Защо ли?
През втория ден, без да губим излишно време, завързвахме престилките и се заехме със задачата да приготвим многокомпонентен десерт с маслена основа за тарт, шоколадов ганаш със солен карамел, кръмбъл с бял шоколад и сфера, приготвена със сметана.
Организацията този път беше под конец. Успяхме да приключим навреме с поставените задачи, да научим отново различни техники и да опитаме произведенията си. :)
Единствено, може би, ми липсваше оценката за цялостния десерт от страна на Шеф Стамболов, както бе в първия ден по отношение на бонбоните, но за сметка на това той зорко следеше работата на всеки от нас по време на изпълнението на рецептата, затова мисля, че в десертите резултатът беше отново положителен.
Денят за мен приключи и с шоколадова баня. Затова ви съветвам да не правите това в дома си, освен ако не сте подготвили няколко парцала или не сте опаковали кухнята си като за ремонт.
Ден 3
Отново бяхме на гребена на шоколадовата вълна, но сякаш третият ден мен ме грабна лека полека и гребена на яда. Но няма да влизам в подробности.
Само ще спомена, че този ден в началото не ми хареса особено. Имахме отборна задача, която беше много добре поставена и с ясни изисквания. Проблемът беше в липсата на организация в екипа ни, липсата на един ясен и точен лидер, а в случая се бореха двама за този приз и оттам, може би, всичко започна да се обърква.
Също така смятам, че за един десерт пет човека в отбор, с какъвто състав бяхме ние, е много. Може би, с трима или четирима нещата щяха да сработят по-добре. А дори и в екип с още един човек бих се чувствала доста по-комфортно, най-вече, защото на този курс попаднах на човек, който мисли по кулинарните въпроси почти идентично като мен и сме на едно мнение, когато нещата не се случват както трябва.
От друга страна, може би, трябваше да се измисли и десерт, който да съдържа повече съставни части, така че всеки да се включи адекватно. Тук нещата не бяха очарователни и самата задача се изпълни от тези, които искаха да изпъкнат в нея индивидуално, а не като екип.
И нагласата на всеки един от отбора също е важна. Когато смяташ, че няма да се справиш с нещо успешно и ще си на последно място, подценявайки уменията на хората в отбора ти, накрая това ти се връща - например, пресича ти се крема или не ти се получава карамела.
Затова положителната нагласа в началото е много важна поне в кулинарно отношение. Важно е да се готви с настроение и да изпитваш удоволствие от това. Не го приемай като задача и не подценявай възможностите на другите, което в отбора също лъхаше на моменти.
Спирам дотук с критиката към тази отборна битка, защото е по-важно е как продължи всичко.
Магическо и приказно...
Яли ли сте нещо потопено в течен азот с температура от -196 градуса. Аз да!
И не само това, но и опитахме артистичния десерт, поднесен директно върху плота на масата.
А има ли смисъл да описвам какъв бе вкуса на сладоледа, приготвен на момента от шеф Стамболов? Бе топящ се, с много нежен, но и същевременно наситен сметанов вкус, а в същото време и с вкус на боровинки, а и в любимия ми лилав нюанс.
Дори и докато пиша си представям вкуса му и си мисля това наистина ли ми се случи?
Наистина ли участвах в тази магия, наистина ли?
Надявам се, че приказката ще има продължение и че отново ще имаме възможност да почерпим вдъхновение и голяма доза ендорфин в компанията на Шеф Стамболов.
Наистина се усеща емоцията ти, какво друго да кажа:)
ОтговорИзтриванеТака е, Веси, много емоционално преживяване, за което ще си спомням дълго време и ще разказвам, колкото и да ставам банална. :)
ИзтриванеПрекрасно е,че си била част от този курс, мила ми Светле! Вярвам и знам, че няма да е последния! С описанието, което си направила, ни доближаваш до една емоция, която си изживаля!!!
ОтговорИзтриванеВчера ти звъннах, но не успяхме да се чуем. Целта на обаждането ми бе да те поздравя за Рождения ти ден. Може би си била заета или....., няма значение. Според мен никога не е късно да поздравиш някого за прекрасен повод. Именно, чрез твоя блог, смятам да го направя.
ЧРД, на една патерица, мила ми Светле! Бъди здрава, не спирай да мечтаеш, да си поставяш цели, всеки ден да имаш нов план! Живей така, че да си доволна от постигнатото и се стреми към още!!!!Желая ти също - много житейски и професионални успехи. Цени всичко и всички, които го заслужават, а злите остави да се удавят в злобата си!!!
Не преставай да бъдеш себе си на всяка цена!!!И не на последно място - пари и верни приятели!
За твое ЗДРАВЕ - НАЗДРАВЕ!
С УВАЖЕНИЕ - от Катя!