Торта "Наполеон" с малини и боровинки

Когато чуете за десерт "Наполеон" всички се сещате за онзи десерт, който се приготвя от бутер тесто и много крем. Такъв съм приготвяла и аз преди много време и рецептата може да откриете в блога: Крем пита Наполеон.
Но тази торта е нещо различно. Има толкова много предимства да си я приготвите и нито един минус - може би, че свършва много бързо, но нали все пак затова е направена, за  да се изяде с охота до последното парче.
Лятото приготвянето на торта е по-тежка мисия, имайки предвид, че трябва да се изпекат блатове, които да трябва  да изстинат, да се напоят с някакъв сироп, тортата да се сглоби, а за целта трябва и крем, а накрая - да помислим и за декорация. И така преди да се усетим един ден вече е минал в кухнята, покрай котлоните и фурната. Разбира се, за ентусиаст като мен не е проблем да готви дори и в най-голямата жега, когато на всички им е мързеливо и плажно.
Но точно такива идеи идват в подходящото време.

Торта Наполеон с малини и боровинки

Мастър курс с Шеф Ради Стамболов в Culinary Arts Institute

Ако трябва да използвам една дума за този курс бих го определила като неповторим!
Някои от вас ще си помислят, че преувеличавам, но с днешната си публикация ще събера на едно място всички мои впечатления от трите дни, в които шоколадът заемаше централно място.
Не мога да не спомена факта, че в град като Варна подобни кулинарни мероприятия са рядкост, но скоро се надявам, че и това ще се промени.
Да, организират се кулинарни събития, на които се представят различни храни, като например Фермерски пазар,  Веге фестивал и други. Но при тях може да дегустираш различни продукти и да си ги закупиш. В тях липсва онази кулинарна магия, която да те вдъхнови до степен, до която да не спираш да мислиш и да разказваш за преживяното и която да развихри кулинарната ти фантазия.

Мастър курс с Шеф Ради Стамболов

Обърнат кейк с череши

Ароматен и сочен сладкиш с любим за мен плод. Сладкишите с череши са прекрасни, защото плодовете са месести и при печене не отделят много сок, поради което тестото не се разводнява и се изпича добре.
Приготвяла съм няколко вида сладкиши с този плод, като започнем от сладкиша с череши, който ви показах преди доста време, преминем през другото ми вкусно открие на вкуса на галета с череши (ако не сте го опитали, го пригответе обезателно, няма по-лесен и бърз сладкиш от него) и стигнем до този.
Ако трябва да ги степенувам, днешното предложение ще е на първо място.
Първо имаме карамел, който обгръща всеки един плод, а след това и много сочен блат.
Тайната съставка и тук е оризовото брашно. Мисля, че заради него сладкишите стават с много по-нежна текстура и при опитване се топят в устата като масло. А и маслото не е в малки количества, затова ароматът на сладкиша се подсилва и от него.

Обърнат кейк с череши

Ягодова торта

След няколкоседмично отсъствие от блога се завръщам с една рецепта за десерт. И то какъв?
Торта, разбира се. При това приготвена с ароматни ягоди, свеж крем и цветни блатове.
Идеята беше блатовете да са в бледорозов цвят, но прекалих с боята, та затова цветът на блатовете по-скоро наподобява тези на популярната торта "Червено кадифе", която е характерна с червените си блатове и лекия крем с крем сирене.
А сега да се върнем отново на тази с ягоди. 
Между блатовете скрих едно бурканче домашно сладко от ягоди, а кремът ми се искаше да е много лек.
С тази рецепта участвах и в новия брой на електронното списание SO into FOOD, в който ще намерите безброй много апетитни идеи с ягоди.
Ягодова торта

Козуначени зайчета

Христос Воскресе, приятели!
Бъдете здрави! Нека има повече мир, любов и светлина в душите ни!

Както споменах в предходната дъъълга публикация, в която подробно се опитах да обясня какви тънкости има при приготвянето на козунак, днес спазвам обещанието и показвам идеята за козуначените зайчета. 
В тази публикация показвам два вида, а в блога има и още един вариант за козуначени зайчета, който преди няколко години показах.
Днес по-скоро ще предложа повече снимков материал и ще пиша по-малко.

Козуначени зайчета

Козунак за начинаещи

Днес е Велика събота. На този ден също могат да се боядисват яйца, но и да се приготвят козунаци. 
Интересно е, всъщност, как козунака се появява на българската трапеза. Това се случва доста късно, чак през XIX век, а думата "козунак" идва от румънски език и означава баница с грозде. 
Този интересен факт прочетох наскоро в едно кулинарно списание и реших, че е полезно да го споделя и в блога.
Също като тази публикация, която отлагам от години и която можеше да я напиша и по-рано, за да е от полза за всички, които се страхуват да приготвят този великденски сладкиш, но биха се престрашили в името на домашния вкус и изненадата за своите близки.
За тези от вас, които са решили тази година да избегнат голямото бутане и чакане на опашка в хипермаркетите, които за поредна година предлагат огромно разнообразие от видове козунаци и цени, предлагам да освободите малко място в своята кухня, да разчистите плота или кухненската маса, за да може да бъдат посипани с брашно, тесто, стафиди, шоколад...

Козунак за начинаещи